После Йодес удари с юмрук по носа един дребосък, който си мълчеше. Дребосъкът обаче бил брат на едрия с многото зъби и стана гадно.
— Я опитай пак, да те видя — рече едрият с многото зъби на Йодес.
— А бе ти луд ли си? — попита дребосъкът, който се беше хванал за носа, а Жофроа изрита кльощавия, дето имаше коса като на леля Кларис.
Почнахме да се бием всички с изключение на Анян, който плачеше и викаше: „Очилата ми! Аз съм с очила!“ Беше адски щуро и по едно време дойде татко.
— Чак у нас се чува как крещите, хулиганчета такива! — изкрещя татко. — Никола, знаеш ли колко е часът?
После татко хвана за яката тъпия шишко, с който си разменяхме шамари.
— Пуснете ме — развика се тъпият шишко. — Ще ви обадя на татко, той работи в данъчното и ще ви съсипе с данъци!
Татко пусна тъпия шишко и каза:
— Добре, хайде стига! Късно е, родителите ви сигурно се безпокоят. Освен това защо се биете? Не можете ли да си играете кротко?
— Бием се — казах аз, — защото тях ги е страх да играят футбол с нас!
— Нас ли ни е страх? Нас? Страх? — развика се едрият с многото зъби.
— Хубаво де — рече татко, — ако не ви е страх, защо не играете?
— Защото тях не ги бива, ето защо — каза тъпият шишко.
— Нас ли не ни бива? — обадих се аз. — С такива нападатели като Мексан, мен и Жофроа? Разправяш смехории.
— Жофроа ли? — рече татко. — Аз го виждам по-скоро като защитник, май не е от бързите.
— Момент — каза Жофроа, — аз имам обувки и съм най-добре облечен, тъй че…
— А кой е вратар? — попита татко.
Обяснихме му как са разпределени задачите в отбора и татко каза, че не било зле, обаче трябвало да тренираме, той щял да ни покаже — навремето за малко не станал международен играч (бил дясно крило в отбора на благотворителното дружество „Шантеклер“). И щял да стане, ама се оженил. Това не го знаех; моят татко е страхотен.
— Е — обърна се татко към ония от другото училище, — готови ли сте да играете срещу моя отбор другата неделя? Аз ще бъда съдия.
— Въобще не са готови, те са мухльовци — извика Мексан.
— Ще прощаваш, ама не сме мухльовци — отвърна оня с червената коса, — значи разбираме се за неделя. В три часа… Ще ви побъркаме!
И си отидоха.
Татко остана с нас и започна да ни тренира. Взе топката и вкара гол на Алсест. После застана на вратата на мястото на Алсест и Алсест му вкара гол. След това татко ни показа как да правим пасове. Подаде топката и каза: „Ти си, Клотер! Дай пас!“ Топката улучи Анян, очилата му паднаха и той се разплака. После пристигна мама.
— Ама какво правиш тук? — обърна се тя към татко. — Пратих те да доведеш детето, а теб те няма никакъв и вечерята изстива!
Татко стана целият червен, хвана ме за ръката и каза:
— Е, Никола, да се прибираме! Всички приятелчета извикаха:
— В неделя — пак! Ура за таткото на Никола!
На масата мама непрекъснато се смееше, а като искаше татко да й подаде солта, каза:
— Дай един пас, майсторе!
Майките нищо не разбират от спорт, но няма значение: другата неделя ще стане страшно!
ПЪРВО ПОЛУВРЕМЕ
1. Вчера следобед на терена на запустелия двор се състоя приятелска среща между футболния отбор на друго училище и отбор, чийто треньор е бащата на Никола. Ето състава на последния: вратар — Алсест; защитници — Йодес и Клотер; полузащитници — Жоашен, Рюфюс, Анян; десен инсайд — Никола; център-нападател — Жофроа; ляво крило — Мексан. Съдия бе бащата на Никола.
2. Както забелязахте, дясно крило и ляв инсайд липсваха. Недостигът от играчи принуди бащата на Никола да възприеме тактика (установена през време на последната тренировка), която можем да определим като контранападателна. Никола, напомнящ с бойкия си темперамент известния Фонтен, и Мексан, напомнящ с усета и уменията си на разпределител национала Пиантони, трябваше да изработват ата-ките на Жофроа, който не напомня никого с качествата си, но притежава цялостна екипировка — съществено предимство за център-нападател.
3. Мачът започна в около 15 часа и 40 минути. Още в първата минута настъпи меле пред вратата и лявото крило отправи такъв мощен шут, че Алсест се хвърли отчаяно, за да избегне полетялата към него топка. Голът обаче не бе зачетен — съдията се сети, че капитаните не са се ръкували.
4. В петата минута, докато играта се водеше в средата на терена, едно куче изяде закуската на Алсест въпреки трислойната и овързана с три връвчици опаковка (на закуската, не на Алсест). Това разколеба духа на вратаря (а знаем колко важен е духът за един вратар) и той пропусна първи гол в седмата минута…