Клотер наистина се ядоса и взе да вика, че всички използвали, че му е счупена ръката, и нямало да се държат така с него, ако можел да раздава тупаници като останалите. Клотер викаше толкова силно, че възпитателят пристигна тичешком.
— Какво става тук? — попита възпитателят.
— Той използва, че ръката ми е счупена — каза Клотер и посочи Алсест с пръст. Алсест хич не беше доволен; опита се да го каже, ама нали беше с пълна уста, само плюеше пръски шоколад и нищо не му се разбираше.
— Не ви ли е срам — обърна се възпитателят към Алсест — да се възползвате от физическия недостатък на вашия другар? Отивайте в ъгъла!
— Ха така! — рече Клотер.
— Че то какво излиза — каза Алсест, след като най-после успя да преглътне шоколада, — той се прави на смахнат и си чупи ръката, а аз да го храня, тъй ли?
— Вярно бе — обади се Жофроа, — а сме му казали нещо, а са ни пратили в ъгъла; тая ръка почва да става досадна!
Възпитателят ни загледа с адски тъжни очи и ни заговори тихо, тихо, също като татко, когато обяснява на мама, че се налага да отиде на сбирка с приятелите, с които е карал военната си служба.
— Вие сте безсърдечни — каза ни възпитателят. — Зная, че сте още малки, но поведението ви наистина ме огорчава.
Възпитателят млъкна и после изрева:
— Всички в ъгъла!
Всички отидохме в ъгъла, дори Анян; на него му се случи за пръв път, та не знаеше как става и ние му показахме. Стояхме си всички в ъгъла — разбира се, без Клотер. Възпитателят го погали по главата и го попита боли ли го ръката; Клотер каза, че доста го боляла и тогава възпитателят отиде да се погрижи за един от горните класове, който беше хванал един от долните и удряше с него друг от горните. Клотер ни погледа, като се кикотеше, и отиде пак да си играе на прескочи-кобила.
Хич не бях доволен, като се прибрах у дома. Татко си беше вкъщи и ме попита какво ми е, а аз изкрещях:
— Не е честно пък! Защо и аз да не мога да си счупя ръката? Татко ме загледа с широко отворени очи, а аз си отидох в стаята да си страдам самичък.
ПРАВИМ ТЕСТ
Тази сутрин не сме на училище, обаче няма нищо щуро, понеже трябва да отидем до диспансера да ни прегледат и да се разбере дали не сме болни или пък луди. На всички в класа ни раздадоха по едно листче, което да дадем на татковците и на майките си, а на него пишеше, че трябва да се явим в диспансера с удостоверенията си за ваксинация, с майките и ученическите си бележници. Учителката ни каза, че ще правим „тест“. Тест се прави, като карат човека да си рисува разни неща, и така си проличава луд ли е, или не.
Когато пристигнах с мама в диспансера, Рюфюс, Жофроа, Йодес и Алсест вече бяха там и не им беше до смях. Честно казано, мен винаги ме е страх от местата, където има доктори. Обикновено са бели и миришат на лекарства. Приятелчетата бяха там с майките си с изключение на Жофроа, който си има много богат татко и беше дошъл с Албер, шофьора на татко си. После се появиха Клотер, Мексан, Жоашен и Анян с майките си и Анян плачеше адски шумно. Една много любезна леличка, цялата в бяло, повика майките, взе от тях удостоверенията за ваксинация и каза, че докторът скоро ще ни приеме, да не бъдем нетърпеливи. Ние хич не бяхме нетърпеливи. Майките почнаха да разговарят помежду си, галеха ни по косите и разправяха колко сме били сладки. Шофьорът на Жофроа излезе навън да търка грамадната си черна кола.
— Моя — обясняваше майката на Рюфюс — просто не мога да го накарам да яде; ужасно е нервен.
— При моя е обратното — отвърна майката на Алсест, — става ужасно нервен, когато не яде.
— Според мен — разправяше майката на Клотер — доста ги претоварват в училище. Направо безумие; моят едва се справя. Навремето…
— О, не зная! — каза майката на Анян. — Моят никак не се затруднява, скъпа госпожо; разбира се, то си зависи от децата. Анян, ако не спреш да плачеш, ще те набия пред всички!
— Може и да не се затруднява, скъпа госпожо — отвърна майката на Клотер, — но ако не греша, горкото момче ми се струва доста неуравновесено!
На майката на Анян хич не й харесаха думите на майката на Клотер, но не успя да отговори нищо, понеже се появи леличката в бяло, заяви, че ще започваме и трябвало да се съблечем. Тогава на Анян му стана лошо. Майката на Анян се развика, майката на Клотер се разкикоти и пристигна докторът.
— Какво става тук? — каза докторът. — Тия сутрешни прегледи на ученици винаги са жив ужас! Кротко, деца, иначе ще се обадя на вашите учители да ви накажат. Събличайте се, бързо!
Съблякохме се и беше доста особено да стоим така чисто голи пред всичко живо. Всяка майка оглеждаше приятелчетата на другите майки и всичките майки имаха същия вид, както изглежда мама, когато е отишла да купува риба и обяснява на продавача, че рибата не е прясна.