Погледнато малко отдалеч — това произвеждаше великолепно впечатление. Движенията на тая армия бяха отмерени, като движенията на оперен балет. Най-напред бе редът на фенерджиите в Нова Зеландия и Австралия. След като запалваха лампите си, отиваха да спят. Тогава влизаха в танца по реда си фенерджиите в Китай и Сибир. След това те също изчезваха в кулисите. Тогава идеше редът на фенерджиите в Русия и в Индия. Сетне фенерджиите в Северна Америка. И никога не сбъркваха реда за излизането си на сцената. То беше величаво.
Единствени фенерджията на едничкия уличен фенер на Северния полюс и неговият събрат на едничкия уличен фенер на Южния полюс водеха живот на безделие и безгрижие: те работеха само дваж в годината.
XVII
Когато човек иска да бъде духовит, случва се да излъже мъничко. Аз не бях съвсем честен, когато ви разправях за фенерджиите на уличните фенери. Ония, които не познават нашата планета, ще имат може би поради това невярна представа за нея. Хората заемат твърде малко място на Земята. Ако двата милиарда жители, които населяват Земята, стояха прави и малко сгъстени, както на митинг, те спокойно биха се сместили на някой градски площад, дълъг двадесет и широк двадесет мили. Цялото човечество може да се струпа върху най-малкия остров в Тихия океан.
Разбира се, възрастните няма да ви повярват. Те си въобразяват, че заемат много място. Те смятат, че имат голямо значение като баобабите. Затуй вие ще ги посъветвате да направят сметка. Те обожават цифрите и това ще им хареса. Но вие не си губете времето с това ученическо наказание. Безполезно е. Вие имате доверие в мене.
Така, щом стъпи на Земята, малкият принц бе много изненадан, че не видя никого. Дори се уплаши да не е сбъркал планетата, но в тоя миг едно търкалце с лунен цвят мръдна в пясъка.
— Добър вечер — рече за всеки случай малкият принц.
— Добър вечер — рече змията.
— Върху коя планета съм паднал? — попита малкият принц.
— Върху Земята, в Африка — отговори змията.
— Ах! … Значи на Земята няма никой?
— Тук е пустиня. В пустините няма никой. Земята е голяма — каза змията.
Малкият принц седна на един камък и дигна очи към небето:
— Питам се — рече той — дали звездите не са осветени, за да може всеки човек да намери някой ден своята звезда. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!
— Тя е хубава — каза змията. — За какво си дошъл тук?
— Имах неприятности с едно цвете — отвърна малкият принц.
— А-а! — рече змията. И млъкнаха.
— Де са хората? — обади се най-сетне малкият принц. — В пустинята човек се чувствува малко самотен…
— Човек е самотен и между хората — каза змията. Малкият принц й отправи дълъг поглед:
— Ти си чудновато животно — каза й най-сетне той. — Тъничка колкото един пръст…
— Но съм по-могъща от пръста на цар — рече змията.
Малкият принц се усмихна:
— Ти не си много могъща… ти дори нямаш крака… ти не можеш дори да пътешествуваш…
— Аз мога да те отнеса по-надалеч, отколкото всеки кораб — каза змията.
Тя се нави около глезена на малкия принц като златна гривна:
— Всеки, когото досегна, го възвръщам на земята, от която е дошъл — добави тя. — Но ти си чист и идеш от една звезда…
Малкият принц не отговори нищо.
— Жал ми е за тебе, ти си толкова слаб върху тая земя от гранит. Някой ден, ако много ти домъчнее за твоята планета, мога да ти помогна. Аз мога…
— О! Много добре разбрах — рече малкият принц, — но защо през всичкото време ти говориш със загадки?
— Аз разрешавам всички загадки — каза змията. И млъкнаха.
XVIII
Малкият принц прекоси пустинята и видя само едно цветче. Едно цветче с три листенца, едно съвсем незначително цветче…
— Добър ден. — каза малкият принц.
— Добър ден — каза цветчето.
— Де са хората? — попита учтиво малкият принц.
Цветчето бе видяло един керван, който бе минал някога край него.
— Хората ли? Мисля, че има шест-седем души. Видях ги преди години. Но никога не се знае де са. Тях вятърът ги носи. Те са лишени от корени и това им пречи.
— Сбогом — рече малкият принц.
— Сбогом — каза цветчето.
XIX
Малкият принц се изкачи на една висока планина. Единствените познати нему планини бяха трите вулкана, които стигаха до коляното му. А угасналият вулкан му служеше за столче. И затуй малкият принц си рече: „От такава висока планина ще видя наведнъж цялата планета и всички хора…“ Но не видя нищо друго освен острите скали на един връх.