Брени я дари с една от най-кротките си, най-сладки усмивки. Тя почти не му се отзова. После сърцето му подскочи като видя какво носи.
Въведоха я в гостната, където поговори с леля Хилда и скоро повикаха майката на Брени и леля Нели. Брени се въртеше наоколо, но акустиката на гостната беше лоша… поне за хора, които подслушват от вратата. Затова не чу нищо, но по-късно, когато жената на свещеника излезе и съвещанието се пренесе в директорския кабинет, подслушването му се оказа по-успешно.
— Само ти си виновна, Констанс — говореше леля Хилда. — Възпитала си това дете, без да го научиш на елементарна дисциплина.
— Има нужда от хубав пердах — изказа се леля Нели.
— Той не е виновен и няма да го закачате — чу Брени майчиния си глас, треперещ от сълзи, но решителен После долови, че споменаха името на Мармалад.
— Това изродено дяволче… трябва да се маха… ако не беше мисис Джексън… пред всички скандал… разорение за училището… разбира се, и Брени трябва да се махне.
За Брени това вече минаваше всякакви граници. Той блъсна вратата и влезе.
Трите жени седяха около масата в средата на кабинета. Майка му притискаше до лицето си носна кърпичка. Ръцете на леля Хилда бяха скръстени на широката й непримирима гръд. Леля Нели барабанеше с отрупани с пръстени пръсти. На масата лежеше „Черният красавец“, отворен на празните страници, така че да се виждат добре неприличните карикатури.
Очите на Брени се впиха в тях с ужас, като хипнотизирани. После някакъв странен импулс го накара да се разсмее истерично, неудържимо.
— Бренсън Фостър! — прогърмя из стаята гласът на леля Хилда. Но окичената с пръстени ръка на леля Нели беше тая, която плесна силно момчето по лицето.
— Престани… веднага!
Смехът на Брени секна така внезапно, както бе избухнал.
Той се приближи до майка си, потърси лицето й. Но то беше скрито зад кърпичката.
Леля Хилда запита:
— Бренсън, ти ли… ъ-ъ… направи тези… тези…?
Бренсън продължаваше да гледа майка си, без да обръща внимание на леля Хилда.
— Говори, лошо дете! — тросна се леля Нели.
Но Брени не отговори. Двете лели забъбриха едновременно. Брени бе уловил ръката на майка си и я стискаше. Докосването му като че ли й вдъхна кураж, защото най-после тя проговори.
— Хилда, Нели — заекна тя, — моля ви, оставете ни сами.
— Много добре. Констанс. Той си е твой син — Леля Хилда се изправи тежко — Ако установиш, че е невинен… в което не вярвам…
— Невинен — изсумтя леля Нели — Трябва му един хубав пердах.
Леля Хилда взе от бюрото една линия и я подаде през масата на Констанс. Двете лели излязоха.
Останал сам с майка си, за момент Брени беше безмълвен. Очите му отново се насочиха към страшната книга на масата. После изведнъж, почти яростно, я грабна и хвърли в огъня. Изпитваше странно задоволство, като гледаше пламъците, виещи се около образите на леля Хилда.
Големите кестеняви очи на майка му бяха вторачени въпросително в него.
— Ох, Брени, нима ти… Ох, не зная какво да правя… да беше жив баща ти…
Със сведени очи Брени отговори:
— Не съм го направил аз… ала искам те да не разберат, че не съм аз.
— Но, Брени…
— Готов съм да понеса боя. — Той взе линията от масата и я подаде.
— Но, Брени… щом си невинен…
— Готов съм да понеса боя — повтори той упорито.
— Ох, Брени, разбирам те. Не искаш да издадеш Марми.
Ала Констанс все тъй не помръдваше. Големите й кестеняви очи бяха пълни със сълзи. С внезапна решителност Брени изскубна линията от десницата й и заудря силно, болезнено лявата си длан. След всеки удар изпищяваше непресторено. После смени ръцете — заудря дясната. На шестия удар нададе продължителен вой, който, макар и пресилен, беше почти искрен.
След това изхвръкна от стаята и префуча край подслушващите лели, които се спогледаха и кимнаха със задоволство. Счу му се да казват:
— Не допусках, че клетата Констанс е способна на това.
Изтича по главното стълбище в стаята си и престоя там почти цял ден.
Когато след това се видя пак с майка си на четири очи, узна, че леля Хилда държи следващата учебна година непременно да го пратят в мъжки пансион. Марми също трябваше да си отиде.
А като се качи да си легне в самотната мансарда, леля Хилда отново му забрани да ползува главното стълбище. Тая нощ той сънува индийския крокодил на Марми, ала жената, която падаше от скалата в устата на влечугото, не беше жената на слугата, а леля Хилда. А когато се събуди, трепереше от някаква странна възбуда. Ако леля Хилда изчезне, животът пак ще стане прекрасен. Случват се нещастия. Защо да не се случи нещастие и на леля Хилда?
Щом разсъдъкът му прескочи това страшно препятствие, тази мисъл вече не излизаше от главата му Той я лелееше като тайна радост. Случило се нещастие с жената на слугата на Мармиевия баща и нищо не му направили. Така бе казал Марми. Силното влияние на Марми върху него започваше да се проявява. На плахия, нерешителен Брени никога не би му дошло на ум това, което мислеше сега, ако другарят му не бе го научил, че човек може да надвие дори най-силния си враг.