Грънуолд не изглеждаше особено разочарован. Той разклати пистолета.
— Това беше шегичка.
Къртис мълчеше. Въпреки паниката една част от разсъдъка му сякаш беше по-ясна от когато и да е било след смъртта на Бетси. По-ясна от всякога. Точно тази част се опитваше да прецени дали наистина е възможно да загине тук.
Той си помисли: „Ами ако никога повече не сложа залък в устата си?“ За секунда двете части на разума му (обърканата и ясната) се обединиха. Те копнееха животът да продължи.
— Какво искаш, Грънуолд?
— Искам да влезеш в една от онези тоалетни. В крайната. — Той мръдна пистолета наляво.
Къртис се извърна, за да погледне, и се почувства обнадежден. Грънуолд смяташе да го заключи… а това беше добре, нали? Може би сега, след като го беше изплашил и беше изпуснал малко пара, Грънуолд щеше да го скрие някъде, а после да се чупи. А може би ще се прибере вкъщи и ще се гръмне? Ще се подложи на това изпитано четирийсет и петкалиброво лекарство против рак? Добре известно лекарство.
— Добре. Така да бъде — отговори Къртис.
— Искам първо да си изпразниш джобовете. Изсипи съдържанието им на земята.
Къртис извади портфейла си, а след това с голяма неохота и мобилния си телефон. Последваха ги няколко защипани с клипс банкноти и изпъстреното с пърхот гребенче.
— Това ли е?
— Да.
— Обърни си джобовете, драги! Искам сам да се убедя.
Той обърна левия преден джоб, а след това и десния. Няколко монети и ключовете от скутера паднаха на земята и заблестяха на слънцето.
— Добре — каза Грънуолд. — А сега и задните джобове.
Къртис обърна задните си джобове. Там имаше само някакъв стар списък за пазаруване. Нищо друго.
— Изритай мобилния си телефон към мен! — заповяда Грънуолд.
Къртис се опита, но не уцели.
— Задник такъв. — Шибаняка и се засмя. Смехът му отново завърши с изскимтяване и за първи път в живота си Къртис осъзна какво е убийството. Ясната част от разума му беше доволна от това негово прозрение, защото убийството (немислимо за Къртис допреди време) се оказа изключително проста работа. Като съкращаването на дроби.
— Я се размърдай малко — нареди му Грънуолд. — Искам да се прибера вкъщи и да си взема гореща вана. Майната им на болкоуспокоителните, горещата вана е единственото, което върши работа. Ако можех, бих се киснал по цял ден. — Той обаче като че ли не бързаше чак толкова. Очите му блестяха.
Къртис отново се опита да ритне телефона и този път успя да го прати точно пред краката на Грънуолд.
— Стреля и бележи! — провикна се Шибаняка. Той приклекна и го взе, като нито за момент не изпусна Къртис от погледа си. След това се изправи с пъшкане. Пъхна мобилния телефон в джоба на панталоните си. За момент дулото на пистолета сочеше към осеяния с боклуци път. — А сега събери другите вещи и ги прибери в джобовете. Събери всички монети. Кой знае, може пък там да намериш автомат за закуски.
Къртис се подчини мълчаливо. Отново почувства лека болка, докато гледаше това, което беше закачено за ключодържателя на веспата. Някои неща не се променяха дори в екстремни ситуации.
— Забрави си листа за пазаруване, смотаняко. Не трябва да го забравяш. Всичко по джобовете. А що се отнася до мобилния ти телефон, ще го сложа да се зарежда в къщурката ти. След като изтрия съобщението, което ти оставих, разбира се.
Къртис вдигна листчето, на което пишеше: хап. за гастрит, риба, понички, а след това го набута в задния си джоб.
— Няма да успееш — каза той.
Шибаняка вдигна рунтавите си старчески вежди.
— Ще споделиш ли с мен?
— Охранителната система на къщата е включена. — Всъщност не си спомняше дали я е включил. — А освен това госпожа Уилсън ще отиде там, преди ти да се върнеш на остров Търтъл.
Грънуолд го изгледа снизходително. Тази смахната снизходителност не беше изнервяща, а направо ужасяваща.
— Днес е четвъртък, съседе. В четвъртък и петък онази жена идва само следобед. Да не би да си мислиш, че не те държа под око? Точно както и ти ме следиш.
— Аз не…
— О, виждал съм те как надничаш зад любимата си палма. Мислиш ли, че лъжа? Ти обаче никога не си ме виждал, нали? Така е, защото си мързелив. А мързеливите хора са слепи. Мързеливите си получават заслуженото. — Гласът му стана тих и потаен. — Всички гейове са мързеливи, научно е доказано. Гейлобито се опитва да скрие това, но резултатите от проучванията могат да се намерят в интернет.