Выбрать главу

Половин час по-късно седях в кабинета и пушех замислено. Сводките от бойното поле отчитаха нацупено и вероятно временно примирение със Съдбата от страна на врага. Беше в леглото и сякаш бе решил да се примири с неизбежното. Сред по-възрастните членове на заведението цареше дух на сдържано тържество. Господин Абни бе дружелюбен, а госпожа Атуел открито сипеше поздравления. Бях нещо като герой на деня.

Но самият аз тържествувах ли? Не, бях склонен към мрачност. На пътя ми бяха изникнали непредвидени прегради. Досега бях мислил за отвличането като за нещо абстрактно. Личността някак не се вписваше в него. Ако в ума си бях рисувал някаква картина, тя беше как се прокрадвам тихичко посреднощ с кротко дете за ръчичка, доверчиво пъхната в моята. От видяното и чутото от Огдън Форд ми се струваше, че ако някой поискаше да го отвлече невидимо и нечуто, когато е в момент на силна емоция, ще трябва да използва хлороформ.

Нещата се усложняваха.

Трета глава

Никога не съм водил дневник и по-късно, когато сглобявах този разказ, срещнах трудности при последователното подреждане на дребните случки. Пиша в светлината на неточната си памет, а работата ми се затруднява допълнително от факта, че първите дни от пребиваването ми в Санстед Хаус са съвсем смътни и замазани като футуристична картина, от която надничат случайни фигури на момчета — момчета, които работят, момчета, които се хранят, момчета, които играят футбол, момчета, които шепнат, крещят, задават въпроси, тръшкат врати, скачат по легла и търчат нагоре-надолу по стълби и коридори, а цялата картина е парфюмирана със сложни аромати, състоящи се от ростбиф, мастило, тебешир и онази особена, неповторима миризма на класна стая.

Не мога да подредя случките. Виждам господин Абни, свъсен във веждите и отпуснат в долната челюст, да се опитва да раздели Огдън Форд от недопушената му цигара. Мога да чуя Глосъп, трескаво ядосан, да крещи пред забавляващия се клас. Десетки други картини изникват пред очите ми, но не мога да ги подредя по време, а и може би в края на краищата последователността им не е чак толкова важна. Този разказ е посветен на неща извън обичайния училищен живот.

Например почти няма нищо обшо с войната между Малкото съкровище и Властите. Това е тема, достойна за епична поема, но е встрани от основния сюжет на разказа ми и трябва да се избягва. Да започна да разказвам за постепенното му укротяване, за хаоса, причинен от пришествието му, докато успяхме да се справим с него, би означавало да превърна историята в трактат по педагогия. Достатъчно е да спомена, че процесът на оформянето на характера му и прогонването на сатаната, който несъмнено го беше обзел, бе извънредно муден.

Огдън беше момчето, въвело модата в училището да се дъвче тютюн, довела в една съботна вечер до страховити последствия за аристократичните интериори на лордовете Картридж и Уиндхол и на достопочтените Едуин Белами и Хилдебранд Кайн. Интересната игра на карти със залагания, внесена от Огдън, скоропостижно разяждаше моралните устои на двайсет и четири невинни английски момчета, преди да бъде демаскирана от Глосъп. Огдън беше човекът, който в единствения случай, когато господин Абни след дълги колебания прибегна до пръчката и му нанесе четири леки удара, изля чувствата си, като се качи горе и изпочупи прозорците на всички спални.

В Санстед Хаус имахме доста трудни възпитаници. Политиката на господин Абни на блага търпимост допринасяше съществено за това. Но Огдън Форд беше ненадминат.

Вече споменах, че ми е трудно да подредя във времето по-дребните случки от моето повествование. Но три правят изключение. Ще ги нарека Случая с Непознатия американец, Приключението на Спринтиращия иконом и Епизода с Любезния посетител.

Ще ги опиша един по един така, както протекоха.

В Санстед Хаус имаше практика заместник-директорите всяка седмица да ползват по половин свободен ден. Този режим не е твърде либерален и мисля, че в повечето училища свободното време е доста повече, но господин Абни беше човек с оригинални възгледи за хорските почивни дни и двамата с Глосъп бяхме съответно ограничени.

Моят ден беше сряда и в срядата, за която пиша, бях тръгнал пеша към селото. Бях решил да поиграя билярд в местната странноприемница. Санстед Хаус и околностите му бяха лишени от бурните столични развлечения и билярдът в „Перата“ беше началото и краят на търсенето на удоволствия.