Не казах нищо и той продължи.
— Сам, не е честно да ползваш така предимството, че си образован. Ако имахме равни шансове и битката беше равностойна, нямаше да гъкна, но това, че си се направил на даскал и си се настанил вътре, не е честно. Не ставай свиня, Сам. Не разваляй всичко. По равно! Това устройва ли те?
— Не знам — отвърнах аз. — По-добре питайте истинския Сам. Лека вечер.
Минах край него по посока портата на училището с най-бързите си крачки. Той препусна след мен, като продължи да се моли.
— Сам, дай ни поне четвъртинка.
Продължих да вървя.
— Сам, не ставай свиня!
Затича се.
— Сам! — Гласът му изгуби умоляващата си нотка и стана заплашителен. — Ей, ако желязото ми беше в мен, нямаше да си толкова наперен! Слушай ме, скапаняк такъв! Въобразяваш си, че си единственият на терена, а? Е, не си. Тепърва ще се срещаме. Ще ти дадем да разбереш. Внимавай.
Спрях и се обърнах към него.
— Слушай, глупако — кряснах аз. — Казвам ти, че не съм Сам Фишър. Не разбираш ли, че говориш с друг човек? Името ми е Бърнс. Бърнс.
Изхрачи се, този път презрително. Беше човек, който по природа бавно възприемаше идеи, но още по-бавно се отърсваше от нещо, вече пробило си път до мозъка му. Беше си втълпил, че аз съм Сам Фишър Мазника и никакви отрицания от моя страна не можеха да разклатят убедеността му. Гледаше на тях просто като на крайно непочтени гьрчения, породени от алчност.
— Разправяй ги тия на баба ми! — беше формата, която изрази скептицизма му. — Може би ще кажеш и че не преследваш Съкровището, а?
Стрелата улучи десетката. Когато говоренето на истината ти стане навик, трудно се нагаждаш, когато удари моментът на разумната лъжа. Неволно се подвоумих. Наблюдателният господин Макгинис усети колебанието ми и триумфиращо се изхрачи.
— А, ето! — отбеляза той. После пак се вбеси. — Добре, Сам, само почакай! Ще те подредим, и то здраво! Ясно? Така. Смяташ, че си ни надхитрил, а? Добре, аз ще те оправя. Само почакай!
С тези думи се стопи в нощта. Някъде от мрака се дочу едно презрително: „Свиня!“ и изчезна, оставил ме с твърдата убеденост, че макар да имах пълно право от пристигането си в Санстед да описвам положението като сложно, сложността му в момента достигна своя апогей. Със зорко наблюдаващ човек на Пинкъртън отвътре и отмъстителна банда съперници отвън, Санстед Хаус определено ставаше неспокойно място за млад и зелен отвличащ.
Нуждата от бързи действия ставаше наложителна.
2
Когато на другата сутрин излязох от къщата за малка разходка преди закуска, икономът Уайт, крайно неприличащ на детектив, което според мен е непочтено за един детектив, беше излязъл да подиша въздух на футболното игрище. Видът му ме изпълни с желание да получа информация от първа ръка по въпроса за човека, за когото ме вземаше господин Макгинис, както и за самия господин Макгинис. Исках да се уверя, че приятелят ми Бък, въпреки вида си, е кротък човек, който лае, но не хапе.
Поведението на Уайт в началото на разговора ни беше изцяло икономско. От всичко, което научих за него по-късно, смятам, че изпитваше артистична гордост от това, че се справя успешно с всяка роля.
Във всеки случай при споменаването на името Сам Фишър държането му се промени, сякаш смъкна кожата си и започна да говори като самия себе си — енергичен и предприемчив човек, напълно различен от подобния на духовник персонаж, който смяташе, че е необходимо са изобразява, когато е на работа.
— Уайт — започнах аз, — знаеш ли нещо за Сам Фишър Мазника?
Той се втрещи. Предполагам, че зададеният без никакъв увод въпрос му се стори необичаен.
— Срещнах господин на име Бък Макгинис, снощи беше наш гост между другото, който не спря дами говори за Сам. Познаваш ли го?
— Бък ли?
— И двамата.
— Е, никога не съм виждал Бък, но знам всичко за него. Кибритлия е.
— И на мен така ми се стори. А Сам?
— Можете да ми вярвате, че в малкия пръст на Сам има повече енергия, отколкото в цялото тяло на Бък. Ако се стигне до сблъсък, Сам ще види сметката на Бък. Бък си е обикновен простак. Сам е образован човек. Има мозък.
— И аз така подразбрах. Е, радвам се, че се изказа толкова добре за него, защото аз би трябвало да съм той.
— Как така ?
— Бък Макгинис твърди настойчиво, че аз съм Сам Фишър Мазника. Нищо, казано от мен, не можа да го разубеди.