От подобни мисли нямаше полза. Отхвърлих ги до следващия път, когато щях да съм в настроение за самоизтезания, и станах от леглото. Банята и закуската ме ободриха и напуснах къщата в прилично добро настроение.
Да търсиш определен индивид сред лондонските милиони придава неоспорима привлекателност на прекарания в града ден. Провеждах диренето безцелно цялата сутрин и следобеда, но не зърнах нито Огдън, нито младия му приятел лорд Бекфорд. Утехата ми бе, че Сам Мазника вероятно също търпеше неуспех.
Привечер възникна въпросът за завръщането ми в Санстед Хаус. Не бях разбрал дали господин Абни бе поставил някакъв срок за скитанията ми, или трябваше да се върна само с дезертьорите. Реших, че е по-добре да остана в Лондон поне още една нощ и тръгнах към най-близката поща да изпратя на господин Абни телеграма в този смисъл.
Докато я пишех, проблемът, който ме мъчеше през последните двайсет и четири часа, се реши за по-малко от минута. Не знам дали мисловните ми възможности бяха се замъглили, след като напуснах Санстед, или изобщо си бяха на това по-ниско от нулата равнище. Но си остава фактът, че напълно бях пропуснал очевидното решение на затрудненията ми. Вероятно толкова се бях съсредоточил върху Малкото съкровище, че съвсем бях забравил съществуването на Огъстъс Бекфорд. Хрумна ми, че ако се допитам в дома му, бих научил нещо полезно. Момче като Огъстъс не бяга от училище току-така. Вероятно тази вечер в древния му благороднически дом щеше да има някакво празненство, на което, изкушен от безбожното Съкровище, бе решил, че е наложително да присъства.
Познавах добре къщата. Навремето, когато двамата с лорд Маунтри учехме в Оксфорд, често прекарвах там съботите и неделите. След това, поради пребиваването си в чужбина, почти не бях се срещал със семейството. Сега бе моментът да възобновя познанството. Спрях минаващо такси.
Индуктивното мислене не ме подведе. Пред къщата беше проснат червен килим, а отвътре звучеше музика.
Лейди Роксъм — майката на Маунтри и изчезналия Огъстъс, беше реалистка, която приемаше нещата такива, каквито са. Не изглеждаше изненадана при вида ми.
— Колко мило да дойдете да ни посетите — каза тя. — Някой ми беше казал, че сте в чужбина. Тед е в Южна Франция с яхтата. Огъстъс е тук. Господин Абни, директорът му, дал разрешение да остане да пренощува.
Разбрах, че Огъстъс е подхванал смела игра. Прозрях зад тези нагли лъжи пръста на Огдън.
— Вероятно не си спомняте Сибил. Беше почти бебе, когато ни гостувахте последния път. Тази вечер празнува рождения си ден.
— Мога ли да вляза и да помогна с нещо? — запитах аз.
— Бих искала. Много ще са доволни.
Съмнявах се, но влязох. Току-що беше свършил поредният танц. Облечен в най-тесния си итьнски костюм, с лъснало от достойна радост лице, към мен вървеше грешникът Огъстъс, а зад гърба му, с отегчения вид на човек, комуто е писнало от радостите на живота, се мъкнеше Малкото съкровище. Мисля, че и двамата ме забелязаха едновременно. Ефектът от появата ми илюстрираше характерите и на двамата. Огъстъс стана моравочервен и впи в мен ужасен поглед. Съкровището ми намигна. Огъстъс спря и затьпка на място. Съкровището се приближи и ме поздрави като стар приятел.
— Здрасти! — рече то. — Как попадна тук? Слушай, смятах по някое време да ти се обадя по телефона и да ти обясня как стоят нещата. Но откакто дойдох в Лондон, съм непрекъснато в движение.
— Ти, малко чудовище!
Святкащите ми очи минаха покрай него и срещнаха погледа на достопочтения Огъстъс Бекфорд, което го накара гузно да подрипне. Съкровището погледа през рамо.
— Той май не ни трябва, ако ще говорим по работа — отсече то. — Ще ида да му кажа да изчезва.
— Няма да правиш нищо подобно. Не смятам да губя и двама ви от очи.
— О, с него всичко е наред. Няма защо да се тревожиш. И без това утре смяташе да се прибере в училище. Избяга само заради този купон. Защо не го оставиш да се повесели, като така и така е тук? Аз ще ида да ти чукна една срещичка за след купона.
Приближи се до приятеля си и последва кратък монолог, който свърши с това, че онзи изчезна по посока на празнуващите. Младостта е такова нещо, че само след секунда вече танцуваше бодро с всички видими доказателства за безгрижна радост. Бъдещето с всичките му бури бе напълно изтрито от съзнанието му.