— Всичко е наред — уведоми ме Съкровището, като се върна при мен. — Обеща да не бяга. Когато решиш да го намериш, ще е някъде наоколо. А сега да поговорим.
— Не ми се ще да отнемам от ценното ти време — отбелязах аз. Лекото безгрижие, с което това демонично момче се справяше в положение, което би трябвало да е смущаващо за него, ме разгневи. Всичкият авторитет, който имах в очите му, можеше да се замести от засадената в саксия палма, на която се подпираше в момента.
— Всичко е наред. — На него всичко му беше наред. — Подобни неща не ми допадат. Не се страхувай, че си провалил вечерта ни. Дойдох само защото на Беки много му се искаше. Танците ме отегчават до смърт, тъй че нека идем някъде, където ще можем да поговорим.
Започвах да усещам, че детското празненство е точното място за мен. Сам Фишър се бе отнесъл с мен като с дете, същото правеше и Малкото съкровище, фактът, че бях отговорен мъж, преполовил трийсет и първата си година, с една на косъм избегната смърт и безнадеждна любов в миналото си, май не впечатляваше нито единия от двамата. С безкрайно малодушие и униние последвах събеседника си в усамотена ниша.
Той се облегна и кръстоса крака.
— Имаш ли цигарка?
— Нямам цигарка, но и да имах, нямаше да ти я дам.
Изгледа ме благо.
— Тая вечер май сме вкиснати, а? Нещо те яде отвътре. Какво е станало? Яд те е, че не се появих в апартамента ти? Мога да обясня това.
— Ще те изслушам с удоволствие.
— Стана така. Внезапно ми хрумна, че ден-два по-рано или по-късно няма да попречи на уговорката ни и докато тъй и тъй съм тук, мога да поразгледам Лондон, преди да тръгна. Предложих го на Беки и идеята му се стори жестока. Открих, че се е качвал на кола само веднъж в живота си. Представяш ли си? Аз имам собствена кола откакто проходих. И, естествено, реших, че е наложително да го разходя с кола и така изхарчихме парите.
— Как така изхарчихте парите?
— Ами така. Останали са ми два долара, не повече. Не беше само автомобилстването. Към него имаше хранения. Това хлапе Бекфорд плюска като невидяло. Непрекъснато врънка за лапачка. Сигурно защото не пуши. Аз вече нямам онзи апетит, който имах. Та такива ми ти работи. Но вече съм готов. Изкихай сухото и утре тръгвам. Мама ще пририта от възторг, като ме види.
— Няма да те види. Утре се връщаме в училище.
— Как така? Да се върнем в училището?
— Промених плановете си.
— Няма да се връщам в тъпото училище. Да не си посмял да ме водиш. Какво ще стане, ако кажа на въздуха под налягане за сделката ни и че ти ми даде парите?
— Разправяй му каквото щеш. Няма да ти повярва.
Позамисли се и истината го осени. Самодоволният израз напусна лицето му.
— Ама какво ти става? Да не си се смахнал? Пращаш ме в Лондон, а първото нещо, което правиш, като ме намериш, е да искаш да ме върнеш в даскалото. Писна ми от теб.
Усетих, че в гледната му точка има нещо вярно. Внезапната промяна на решението ми сигурно му се струваше необяснима. И тъй като го намерих по чудо, бях склонен към великодушие. Отстъпих.
— Огдън, старче — сърдечно заговорих аз. — Май и двамата получихме от това детско празненство каквото искахме. Ти скучаеш, а ако аз постоя още половин час, ще ме призоват да забавлявам дечицата с изпълнение на комични песни. Ние, светските мъже, сме над тия неща. Вземи си шапката и палтото, ще те водя на шоу. Можем да говорим по работа по-късно, след като похапнем.
Мрачното му изражение се претопи в доволна усмивка.
— Това се казва приказка! — весело отбеляза той и се изхлузихме да вземем шапките си като най-добри приятели. Оставих на иконома бележка за Огъстьс Бекфорд, изискваща присъствието му на гара Ватерло утре в дванайсет без десет. В методите ми имаше известна неофициалност, която господин Абни вероятно не би одобрил, но чувствах, че мога да разчитам на Огъстьс.
С любезност може да се постигне много. Когато завесата падна след края на музикалната комедия, която гледахме, между мен и Съкровището се беше установил траен мир. Вечерята циментира дружбата ни и отидохме в апартамента ми в отлични отношения. След половин час той хъркаше в стаята за гости, докато аз пушех доволно пред огъня в хола.
Не бяха минали и пет минути, когато се позвъни, си беше легнал, тъй че отидох лично да отворя и открих на изтривалката господин Фишър.
Чувството на благоразположение към всичко живо зултат от успешното ми справяне с Малкото съкровище включи и Сам. Поканих го да влезе.