— Е — рекох аз, след като го почерпих с пура и напълних чашата му, — как се справяме, господин Фишър? Имахте ли късмет?
Той поклати глава с укор.
— Млади човече, бива си те. Трябва да го призная. Подцених те. Много те бива.
— Похвалата от страна на Сам Фишър Мазника наистина значи много. Но защо са тези тежки комплименти?
— Надви ме, младежо. Нямам нищо против да го призная. Когато ми каза, че Съкровището вилнее някъде на свобода, налапах въдицата като детенце. А ти през цялото време си ме заблуждавал. Добре, добре!
— Но той е на свобода, господин Фишър.
Изтръска пепелта от пурата си. Имаше зъбоболен вид.
— Синко, няма защо да продължаваш да лъготиш. Случайно се намирах на три метра от теб, когато двамата се качихте в таксито на Шафтсбъри Авеню.
Засмях се.
— Е, щом случаят е такъв, нека премахнем тайните помежду ни. Той спи в съседната стая.
Сам сериозно се наклони напред и ме потупа по коляното.
— Млади човече, моментът е критичен. Точно тук, ако не внимаваш, можеш да изпортиш цялата добра работа, която свърши, като започнеш да се надуваш и да си въобразяваш, че щом си спечелил досега, работата ти е опечена. Повярвай ми, трудното е да установиш връзката и точно тук имаш нужда от опитен човек, който да работи с теб. Включи ме и ме пусни да водя преговорите със стария Форд. Ти ще ги сплескаш. Справял съм се с такива неща десетки пъти и знам как се действа. Няма да съжаляваш, ако ме вземеш за партньор. Няма да загубиш дори цент. Ще работя за двойно по-голяма сума, отколкото би поискал ти, в случай че не сплескаш нещата и не останеш с пръст в уста.
— Много мило от ваша страна, но няма да има никакви преговори с господин Форд. Както ви казах, ще върна момчето в Санстед. — Улових измъчения му поглед. — Опасявам се, че не ми вярвате.
Дръпна от пурата, без да ме удостои с отговор.
Дали не е изконна човешка слабост да се мъчиш да убедиш в правотата си и онези, чието съмнение не е от особена важност? Сетих се, че нося писмото от Синтия в джоба си. Извадих го като веществено доказателство А и му го прочетох.
Сам слушаше внимателно.
— Ясно — отрони той. — От кого е?
— Няма значение. От една приятелка.
Прибрах писмото в джоба си.
— Щях да го изпратя в Монако, но промених плановете си. Нещо се случи.
— Какво?
— Бих го нарекъл съвпадение, ако знаете какво значи това.
— И наистина се каниш да го върнеш в училището?
— Наистина.
— Ще пътуваме заедно нататък — отсече той. — Надявах се повече да не стъпя там. Английската провинция може да е очарователна през лятото, но през зимата ми дай Лондон. Както и да е — въздъхна примирено той и стана от стола. — Ще ти кажа довиждане до утре. Кой влак ще вземете?
— Да не искаш да кажеш — запитах настойчиво аз, — че ще имаш нахалството да се върнеш в Санстед след всичко, което ми сподели за себе си?
— Да не храниш идеята да ме разобличиш пред господин Абни? Забрави я, младежо. И двамата се намираме в къщи от стъкло. Нека не хвърляме камъни. Освен това би ли ти повярвал? С какви доказателства разполагаш?
Бях решил, че този аргумент е приемливо разумен, когато го използвах срещу Съкровището. Сега, когато го използваха срещу мен, осъзнах още по-ярко разумността му. Ръцете ми бяха вързани.
— Да — заключи Сам, — утре след краткото ни приключение в Лондон, ще се отдадем отново на кроткия селски живот. — Засия неудържимо към мен от прага, разтегнал уста от ухо до ухо. — Но и кроткият селски живот има своите интересни страни. Мисля, че няма да скучаем! — заяви той.
Вярвах му.
Единайсета глава
Отчитайки всички трудности, които го съпътстваха, включително хремата, страха за Малкото съкровище и страхопочитанието пред аристокрацията, господин Абни, след завръщането на бегълците в училището, се справи направо като виртуоз. Тъй като и дума не можеше да става за каквото и да било телесно наказание, особено по отношение на изнежените телеса на Съкровището, което положително щеше да отвърне с нов пристъп на трошене на прозорци, трябваше да прибегне до ораторско майсторство и господин Абни го стори така, че когато свърши, Огьстьс хлипаше откровено и беше толкова потиснат, че през следващите три дни не зададе нито въпрос.
Единият от резултатите на приключението беше, че леглото на Огдън беше преместено в нещо като килерче, свързано с моята стая. Според оригиналния план на къщата вероятно е било предвидено за дрешник. Под управлението на господин Абни беше превърнато в склад за всякакви ненужности, включително моите кашони и един куфар на Глосъп. Беше отлично място за настаняване на момче, заплашено от отвличане посред нощ. Прозорчето беше прекалено тясно за нахълтване на мъж с нормални размери, а единственият достъп беше през моята стая. Поне през нощта Съкровището беше на сигурно място.