Ако всички поговорки, наливани в главата ми от ранно детство, и катастрофата с Одри не бяха достатъчни, би трябвало да си припомня предупреждението на Сам да не смятам победата за гарантирана, докато битката не е приключила. Както беше заявил Сам, късметът рано или късно се обръща.
Човек разбира тези истини на теория, но практическото им приложение рядко не предизвиква шок у него. Изживях своя в предпоследната сутрин на срока.
Малко след закуска ми съобщиха, че господин Абни желае да ме види в кабинета си. Отидох без никакво предчувствие за катастрофа. По-голямата част от работата в училището се обсъждаше в кабинета след закуска и си въобразих, че е нещо, свързано с подробностите около утрешното грандиозно изнасяне на учениците.
Заварих господин Абни да препуска из кабинета с разтревожен вид. На писалището, седнала с гръб към мен, Одри пишеше нещо. Част от работата й беше да се занимава с деловата кореспонденция на заведението. Не вдигна глава нито когато влязох в стаята, нито когато господин Абни ме назова по име, просто продължи да пише, сякаш не съществувах.
В поведението на господин Абни имаше някакво смущение, което в началото не можах да си обясня. Беше достолепен, но с някакво предизвикателно достолепие, предхождащо съобщенията му, че се налага да отскочи до Лондон и да ме остави да върша работата му. Изкашля се веднъж-дваж, преди да се захване с деловата процедура.
— А, господин Бърнс — най-сетне рече той, — мога ли да ви запитам дали плановете ви за ваканцията… ъъъ… за началото на ваканцията са уредени? Не? Ъъъ… отлично.
Измъкна писмо от купчината върху писалището.
— Ъъъ… отлично. Това значително опростява нещата. Нямам право да ви моля за това, за което… ъъъ… всъщност ще ви помоля. Нямам никакви права върху времето ви през ваканцията. Но при така стеклите се обстоятелства може би ще се съгласите да ми направите огромна услуга. Получих писмо от господин Елмър Форд, което ме поставя в особено затруднение. Не желая… всъщност това е в разрез с политиката ми… да не се съобразявам с желанията на родителите на момчетата, които са поставени под моя… ъъъ… опека, и бих желал, ако е възможно, да направя това, което иска господин Форд. Изглежда, някакви важни делови въпроси налагат присъствието му в Северна Англия за няколко дни и това прави невъзможно да приеме малкия Огдън утре. Нямам обичай да критикувам родителите, които са ми направили комплимента да ми поверят синовете си в този особено формиращ характера и важен период от живота им, но съм длъжен да отбележа, че малко по-ранно предупреждение би било… ъъъ… едно удобство. Но господин Форд, подобно на толкова много свои сънародници, е човек, който не се задържа дълго на едно място. Прави го и сега. С две думи, той държи да остави малкия Огдън в училището през първите няколко дни от ваканцията и ще съм ви крайно задължен, господин Бърнс, ако решите, че ще ви е удобно да останете тук и… ъъъ… да се грижите за него.
Одри спря да пише и се обърна на стола — първият знак, че е чула думите на господин Абни.
— Не е необходимо да безпокоите господин Бърнс — заяви тя, без да ме поглежда. — Мога прекрасно да се грижа за Огдън и сама.
— В случай, че беше… ъъъ… обикновено момче, госпожо Шеридан, не бих се поколебал да го оставя само на вашите грижи, както тъй любезно предложихте да останете и да ми помогнете. Но трябва да си припомните не само… говоря откровено… не само особеното… ъъъ… поведение конкретно на това момче, но и факта, че е твърде възможно онези негодници, които влязоха посред нощ в къщата, да се възползват от случая и да направят пореден опит. Не смятам, че е… ъъъ… оправдано да ви товаря с такава тежка отговорност.
В думите му имаше логика. Одри не отговори. Чух писалката да потрепва по писалището и отгатнах чувствата й. Самият аз се чувствах като затворник, който едва успял да изпили решетките на килията си, е преместен в друга в деня на бягството. Така се бях самонавил да изтърпя само до края на срока и нито ден повече, че това отлагане на освобождаването ми направо ме съкруши.
Господин Абни се изкашля и доверително сниши глас.
— Бих останал самият аз, но истината е, че ме викат в Лондон по крайно спешна работа и няма да успея да се върна няколко дни. Доскорошният ми ученик… ъъъ… граф Бъкстън има… разчитам на дискретността ви, господин Бърнс… има някакви неприятности с управата в Итън и настойникът му, мой стар приятел от колежа… всъщност херцог Бесбороу, който криво или право изпитва… ъъъ… значително доверие в съветите ми, бърза да се консултира с мен по въпроса. Ще се върна при първа възможност, но лесно ще разберете, че при така стеклите се обстоятелства няма да мога да разполагам с времето си. Трябва да се поставя безрезервно на… ъъъ… разположение на Бесбороу.