— За кого говориш?
— За госпожа Форд, естествено. За жената, изпратила те да откраднеш Огдън. Жената, която ти е написала онова писмо.
— Тя не ми е писала онова писмо. Но това няма значение. Причината, поради която дойдох тук, е да те предупредя за Сам Фишър. Това е всичко. Ако мога да ти помогна с нещо, повикай ме. Ако искаш, ще дойда да стоя в къщата до завръщането на господин Абни.
Преди да доизговоря тези думи, осъзнах, че съм сбъркал. В ума й съществуваше равновесие между подозрението и доверието, а предложението ми наклони везните.
— Не, благодаря — рязко изрече тя.
— Не ми ли вярваш?
— Че защо да ти вярвам? Уайт може да е, а може и да не е Сам Фишър. Ще си отварям очите и ти благодаря, че ми го каза. Но защо да ти вярвам? Всичко се връзва. Каза ми, че си сгоден. Идваш тук с мисия, която никой мъж не би предприел, освен ако не е заради жена, в която е много влюбен. Има писмо, в което се настоява да откраднеш момчето. Знам на какво е способен мъжът заради жената, която обича. Защо да ти вярвам?
— Съществува едно нещо. Забравяш, че ако исках, имах възможност да открадна Огдън. Бях го изпратил в Лондон. Но го върнах. Направих го, защото ми каза какво значи това за теб.
Поколеба се, но само за секунда. Подозренията й бяха прекалено силни.
— Не ти вярвам. Върнал си го, защото онзи човек, когото наричаш Фишър, е разкрил плановете ти. Защо би го сторил за мен? Защо би поставил моите интереси пред онези на госпожа Форд? Аз съм нищо за теб.
За миг ме обхвана лудешки импулс да отхвърля всички ограничения, да излея неизречените думи, които танцуваха като дяволчета в главата ми, да я накарам да разбере чувствата ми към нея, каквато и да бе цената. Но мисълта за писмото ми до Синтия ме спря. Онова писмо беше необратима крачка. Ако исках да запазя капка себеуважение, трябваше да мълча.
— Много добре — рекох аз. — Лека нощ.
И се обърнах да си тръгна.
— Питьр!
В гласа й прозвуча нещо, което ме накара да се обърна разтреперан, въпреки решимостта ми.
— Тръгваш ли си?
Слабостта нямаше да ме победи. Стегнах се и грубо отвърнах:
— Казах това, за което дойдох. Лека нощ.
Обърнах се пак и забързано тръгнах към селото. Почти тичах. Бях в състояние, при което само бягството може да спаси мъжа. Тя не заговори отново и скоро бях вън от опасност, забързан в дружелюбния мрак, извън обхвата на гласа й.
Ярката светлина от вратата на „Перата“ беше единственият лъч, който пробиваше тъмнината на Пазарния площад. Когато се приближих, някакъв мъж излезе и спря на прага да запали пура. Беше с гръб към мен, като се понаведе да запази огънчето от вятъра, но нещо във вида му ми се стори познато.
Едва го зърнах, когато се изправи и излезе от светлото петно към площада, но беше достатъчно.
Беше крайно неприятният ми познат господин Бък Макгинис.
Четиринайсета глава
1
По стар обичай зад бара се мъдреше госпожица Бенджафилд, величествена както винаги, и даваше отдих на масивния си ум с евтино романче.
— Госпожице Бенджафилд, кой беше мъжът, който си тръгна? — запитах аз.
Отбеляза страницата с пищен палец и вдигна поглед.
— Мъжът? А, онзи! Той е… но вие бяхте тук, господин Бърнс, онази вечер през януари, когато…
— Американецът?
— Точно той. Не знам какво търси тук. Преди доста време изчезна и не бях го виждала. Нито пък исках да го виждам. Тази вечер пак се появи като черен гологан. Ще ми се да знам какво е наумил. Не е стока, ако питате мен.
Предразсъдъците на госпожица Бенджафийлд трудно се стопяваха. Гордееше се, както често сама огласяваше, че държи на мнението си.
— Тук ли е отседнал?
— Не и в „Перата“. Ние подбираме гостите си.
Благодарих й за комплимента, поръчах си бира, за да подпомогна заведението, запалих лулата и седнах да обмисля това ново развитие.
Лешоядите-отмъстители се събираха. Сам отвътре, Бък отвън, също като в доброто старо време, само че този път и аз бях от погрешната страна на училищната врата.
Не беше трудно да си обясня повторната поява на Бък. Естествено, беше пуснал разузнаването си да получи ранна информация за движенията на господин Форд. Би било съвсем лесно да открие, че милионерът е привикан на север и че Съкровището още обитава Санстед Хаус. И ей го на, готвещ се за грандиозна атака.