Звънецът на вратата звънна. Той отиде и я отвори.
— Влезте, госпожо Шеридан. А!
В стаята влезе момиче със семпла спретната синя рокля. Беше дребничка и грациозна, на около двайсет и пет години, хубава и делова, с вид на човек, свикнал да се грижи сам за себе си в един груб свят. Очите й бяха ясни и уверени, устата — чувствителна, но твърда, брадичката — брадичка на човек, посрещал неприятностите с вирната глава. Малко войниче.
Побутваше Огдън пред себе си — един нахранен, но още нацупен Огдън. Той видя господин Меник и се закова на място.
— Здрасти! — рече. — Кой вятър те довя тук?
— Беше по средата на обяда си — обади се момичето. — Реших, че няма да възразите да го оставя да довърши.
— Ей, каква е тая дандания? — троснато попита Огдън. — Човек не може ли спокойно да похапне? Страшни досадници сте.
Господин Меник заобяснява.
— Огдън, баща ти настоява да се върнеш в Истнър.
— Ами добре тогава. Май ще е най-добре да тръгвам. Чао, мамо.
Госпожа Форд проплака.
— Огдън, целуни ме.
Огдън се остави на прегръдката, потънал в намусено мълчание. Другите се държаха всеки по свой характерен начин. Господин Меник неловко се чешеше по брадичката. Синтия се обърна към масата и взе едно илюстровано списание. Очите на госпожа Шеридан се напълниха със сълзи. Направи плаха крачка към госпожа Форд, сякаш искаше да я заговори, но се отказа.
— Хайде, Огдън — мрачно се обади господин Меник. Работата на наемния убиец е необходима, но мъчителна, дяволски мъчителна. Въздъхна облекчено, когато излезе в коридора с плячката си.
На прага госпожа Шеридан се поколеба, спря и се обърна.
— Съжалявам — импулсивно каза тя.
Госпожа Форд се извърна мълчаливо и влезе в спалнята.
Синтия остави списанието.
— Един момент, госпожо Шеридан.
Момичето се беше обърнало да си ходи. Спря.
— Можете ли да ми отделите минутка? Влезте и затворете вратата. Няма ли да седнете? Много добре. Току-що ми се стори, че ви е жал за госпожа Форд.
— Много ми е жал за госпожа Форд, наистина. Неприятно ми е да я гледам как страда. Бих предпочела господин Меник да не беше ме замесил във всичко това.
— Неста е луда по това момче — заяви Синтия. — Бог знае защо. Лично аз не съм виждала по-отблъскващо създание в живота си. Но това е положението. На мен пък ми е жал за вас. Разбрах от току-що казаното от господин Меник, че в близко бъдеще непрекъснато ще се радвате на обществото на Огдън. Как се чувствате по този въпрос?
Госпожа Шеридан се приближи до вратата.
— Трябва да тръгвам — рече тя. — Господин Меник ме чака.
— Един момент. Кажете ми, не смятате ли след видяното преди малко, че госпожа Форд е човекът, който трябва да се грижи за Огдън? Не видяхте ли колко е привързана към него?
— Мога ли да бъда откровена с вас?
— Моля.
— Е, тогава смятам, че влиянието на госпожа Форд е възможно най-лошото за Огдън. Жал ми е за нея, но това не променя мнението ми. Сегашният Огдън е изцяло продукт на госпожа Форд. Тя го глезеше, угаждаше на всяка негова прищявка, никога не го контролираше, докато той не стана… хм, такъв, какъвто сама го нарекохте — отблъскващ.
Синтия се засмя.
— Е, добре — каза тя. — Изприказвах тия щуротии за майчината любов, защото имате вид на момиче, което би се трогнало от тях. Можем да зарежем това и да поговорим делово.
— Не ви разбирам.
— Ще ме разберете. Може би смятате, че съм отвлякла Огдън от чиста обич към госпожа Форд. Харесвам Неста, но не чак толкова. Не. Аз съм от обичащите бързо да забогатяват и винаги гледам да се грижа за себе си. Няма кой да го прави вместо мен. Имам отвратителен дом. Баща ми е покойник. Майка ми е злобарка. Така че…
— Спрете, моля ви. Не знам защо ми казвате всичко това.
— О, знаете. Не ми е известно каква заплата ви дава господин Форд, но предполагам, че не е нещо забележително. Защо не преминете към нас? Госпожа Форд ще ви даде майка си и баща си, ако измъкнете Огдън и й го върнете.
— Да не се опитвате да ме подкупите? — заинтересува се госпожа Шеридан.
— Тук сте права — потвърди Синтия. — Точно това правя.
— Приятен ден.
— Не ставайте глупачка.
Вратата се затръшва.
— Върнете се! — извика Синтия. Направи крачка, сякаш да я последва, но изостави с кратък смях идеята. Седна и отново се зачете в илюстрованото списание. След малко вратата на спалнята се отвори. Влезе госпожа Форд, като попиваше очите си с кърпичка. Синтия вдигна поглед.
— Неста, много съжалявам — рече тя.
Госпожа Форд отиде до прозореца и погледна вън.
— Няма да получа нервна криза, ако това имаш предвид — заяви тя. — Пет пари не давам. Пък и това доказа, че е осъществимо.