В дейността под нас настъпи пауза. Но тайнственото ни изчезване не смути за дълго противника, защото почти веднага лъчите на лампата се преместиха и заиграха по капака. Чух някой да се качва по стълбата и капакът лекичко изскърца, когато някой го пробва с ръка. Бях заел позиция до него, готов, ако резето поддаде, да направя каквото мога с дръжката на пистолета — единственото ми оръжие. Но резето, макар и ръждясало, беше здраво и мъжът слезе долу. След това, като се изключат редките откъслеци от провеждан шепнешком разговор, не чух нищо друго.
Внезапно заговори гласът на Сам.
— Господин Бърнс!
Не видях смисъл в мълчанието.
— Какво?
— Не ви ли стига вече? Причинихте ни достатъчно трудности, вече сме си изработили парите, но сам виждате, че с вас е свършено. Не бих искал някой от вас да пострада. Спуснете долу хлапето и се оттегляме.
Замълча.
— Е? — запита той. — Какъв е отговорът ви?
— Аз отговорих.
— Нима? Не ви чух.
— Усмихнах се.
— Значи смяташ да продължаваш? Не ставай глупав, синко. Момчетата и без това вече са ти много сърдити. Какъв смисъл има да загазиш за нищо? В ръцете ни си. Знам всичко за оня твой пистолет, млади човече. Заподозрях какво е станало, отидох в къщата и открих патроните, които си забравил да вземеш. Тъй че ако смяташ да блъфираш в тази посока, зарежи!
Разкритието имаше очаквания ефект.
— Ама че тъпанар! — хапливо изрече Съкровището. — Трябва да те затворят в лудница. Е, предполагам, че вече си съгласен да прекратим тая щуротия? Да слезем долу, да свършваме и да си починем. Хващам пневмония.
— Напълно прав сте, господин Фишър — отвърнах аз. — Но не забравяйте, че все още разполагам с пистолета, дори да няма патрони. Първият човек, който се опита да се качи тук, утре ще страда от силно главоболие.
— Не бих разчитал на това, синко. Хайде, слез долу, момче! Свършен си. Бъди добър и слизай. Не можем да чакаме дълго.
— Ще се наложи да опитате.
Гласът на Бък се намеси в спора, съвсем неразбираем, като се изключи очевидният гняв.
— Е, добре! — примирено отстъпи Сам и отдолу отново се възцари мълчание.
Окуражен, възстанових наблюдението си върху капака. Тези приказки, мислех си аз, са признание за провал от страна на обсаждащите. Не вярвах, че Сам истински се тревожи за добруването ми, но не бях справедлив. Днес разбирам, че бе говорил напълно искрено. Положението, макар да не го знаех, наистина беше безнадеждно по причина, че както при повечето позиции освен фронт имаше и фланг. Като преценявах възможностите за атака, бях решил, че единственото възможно място, откъдето можеше да дойде, беше отдолу. Бях изключил от сметките си факта, че плевникът има покрив.
Хрущенето на керемидите над главата ми за първи път ме накара да осъзная новата опасност. Последва тътен от тежки удари, а с тях дойде и мъчителното проумяване на истината в думите на Сам. Бяхме победени.
Бях прекалено парализиран от внезапността на атаката, за да измисля план, пък и всъщност не вярвах, че има какво да се направи. Бях невъоръжен и безпомощен. Стоях там и чаках неизбежното.
Действието се разви бързо. По дървения под се посипа мазилка. Едва чувах, че Съкровището говори, но не го слушах.
На покрива се появи отвор и се разшири. Можах да чуя тежкото дишане на мъжа, който трошеше керемидите.
И тогава настъпи кулминацията, а спадът я последва толкова бързо, че двете протекоха почти едновременно. Видях труженика на покрива внимателно да се намества пред отвора, прегърбен като някаква странна маймуна. В следващия миг скочи.
Когато краката му докоснаха пода, се чу силен, цепещ трясък, въздухът се напълни със задушлив прах и той изчезна. Изгнилите дъски бяха се тресли под крачките ми. Но при този силен удар се бяха поддали на пълно разрушение. Лъчите на лампата, които проникваха като моливчета от светлина през процепите, сега засияха като огромно езеро в центъра на пода.
Долу в конюшнята цареше объркване. Всички говореха едновременно. Героят на последната злополука гръмко стенеше, вероятно напълно основателно — не знаех какъв е обхватът на нараняванията му, но човек не прави такова нещо безнаказано. Последва поредната странна случка за нощта.
От известно време не бях обръщал на Съкровището голямо внимание, защото ме занимаваха други по-важни въпроси. Поради това действията му в този момент ми дойдоха като пълна и съкрушителна изненада.
Прокрадвах се внимателно към зейналата дупка в центъра на пода с надеждата да видя нещо от ставащото долу, когато близо зад мен един глас изпищя.