— Може би това е колата му — обадих се аз.
По алеята пърпореше втора кола. Като се доближи до нас, отвътре се чу крясък и шофьорът натисна спирачката. От купето изскочи мъж. Подхвърли една дума на шофьора и колата продължи нагоре по алеята.
Беше масивен мъж на средна възраст с могъщи рамене и лице, силно напомнящо лицата на половин дузина римски императори, чиито черти са достигнали до нас чрез монети и статуи — квадратна челюст, гладко обръснато и агресивно. Също като бившата си съпруга (която се беше извисила в цял ръст и надменно се взираше в него) внушаваше представата за човек, роден да дава нареждания. Реших, че брачният живот на тези двамата е бил нещо повече от война дори на фона на повечето бракове. Сблъсъкът на тези две волеви натури сигурно е приличал на удар между неподвижна маса и неукротима енергия.
Посрещна погледа на госпожа Форд със своя, не по-малко войнствен, а после се обърна към мен.
— Ще ви дам два пъти повече, отколкото предлага тя — заяви той. Замълча, колкото да ме изгледа с отвращение, и добави: — Долен мръсник !
Вече би трябвало да съм придобил имунитет към раздразнението, но не бях. Казах каквото ми беше на сърцето.
— Господин Форд, тия дни ще издам указател с имената и адресите на хората, сбъркали ме със Сам Фишър Мазника. Не съм Сам Фишър. Можете ли да го схванете? Името ми е Питьр Бърнс и през последния срок бях учител в това училище. И мога да заявя, че съдейки от това, което знам за малкото чудовище, всеки който го е отвлякъл преди цели два дни вече гледа с четири очи да се отърве от него и вероятно е готов да плати солидна сума само и само да си го приберете.
Думите ми почти събраха отново разделената двойка. Имаха обща кауза срещу мен. Вероятно за първи път от години бяха образували поне временен съюз.
— Как се осмелявате да говорите така! — извика госпожа Форд. — Оги е сладко момченце във всяко отношение.
— Напълно права си, Неста — обади се господин Форд. — Може да се нуждае от интелигентно превъзпитание, но е истински прекрасно момче. Ще се заинтересувам и ако този човек е малтретирал Огдън, ще се оплача на господин Абни. Къде, по дяволите, е оня тип Фишър? — прекъсна се рязко той.
— Където трябва — обади се любезен глас. Храстите зад мен се отвориха и Сам Мазника стъпи на чакъла.
Разпознах го по гласа. Положително нямаше да успея по външността. Беше взел предпазната мярка да се дегизира за тази важна среща. Под черната шапка надничаше бяла перука с неописуемо достолепие. Очите му блещукаха изпод две бели рунтави валма, каквито представляваха веждите му. Бели мустаци покриваха устата му. Беше старовремски порядъчен до мозъка на костите.
Кимна ми и галантно свали шапка, оголвайки побеляла глава.
— Господин Бърнс, радвам се, че още сме приятели след малкото ни приключение. Госпожо Форд, длъжен съм да се извиня за очевидната си неточност, но всъщност не съм закъснял. Чаках в храстите. Реших, че е възможно да сте довели със себе членове на полицейските сили, които нямаше да са добре дошли и поради това се спотаих, преди да се появя пред вас. Но виждам, че всичко е наред и можем веднага да се заемем с работата. Мога ли да заявя, преди да започнем, че чух скорошния ви разговор и че изразявам пълно несъгласие с господин Бърнс. Младият господин Форд е очарователно момче. Чувствам се почти като негов по-голям брат. Неприятно ще ми е да се разделя с него.
— Колко? — изсъска господин Форд. — Притиснахте ме. Колко искате?
— Ще ви дам два пъти повече — извика госпожа Форд. Сам вдигна ръка по своя стар духовнически маниер, подсилен от бялата перука.
— Мога ли да кажа нещо? Благодаря. Това е малко смущаващо. Когато поканих и двама ви да се срещнете с мен тук, не беше с цел провеждането на търг с наддаване. Имах да ви направя едно честно делово предложение. То ще породи известна нужда от откровен и доста личен разговор. Мога ли да продължа? Благодаря. Ще бъда колкото мога по-кратък.
Красноречието му сякаш подейства успокоително на двамата Форд. Останаха безмълвни.
— Трябва да разберете — започна Сам, — че говоря като експерт. Работя в този бизнес от много години и знам за какво става дума. И ви казвам, че в момента, когато вие двамата сте се развели, сте казали „сбогом“ на всякакъв мир и спокойствие. Да ви помага бог — маниерът на Сам стана бащински, — виждал съм го стотици пъти. Двойката се развежда, а после, ако има дете, какво става? Започват да си играят на криеница с него. Съпругата го измъква от съпруга. Съпругът си го отмъква обратно. След известно време се появява някой мой колега, професионалист в играта, и изпраща на кино аматьорите. Възползва се от бъркотията, промъква се и изчезва с детето. Точно такъв е и вашият случай и ще ви покажа начин да не допуснете да се повтори. Ще ви направя едно предложение. Това, което трябва да направите — никога не бях чувал нещо толкова успокояващо, толкова напомнящо стар приятел на семейството, притекъл се да изцели нещастния разрив, колкото беше гласът на Сам в онзи момент, — това, което трябва да направите, е бързо да се съберете отново. Забравете миналото. Нека бъде погребано завинаги. Целунете се и бъдете приятели.