Сумтене от страна на господин Форд го прекъсна за миг, но той продължи.
— Предполагам, че и двете страни са допускали грешки. Съберете се и ги обсъдете. А когато се съгласите да прекратите битката и да започнете отначало на чисто, ще се появя аз. Ако попитате присъстващия тук Господин Бърнс, той ще ви каже, че бързам да закрия този бизнес, да се оженя и да се установя. Сега ясно ли е? Това, което трябва да направите, е да ми осигурите заплата — числата ще обсъдим допълнително, за да стоя до детето ви и да го пазя. Не сумтете, говоря съвсем разумно. Много по-добре ще е да бъда с вас, отколкото срещу вас. Пуснете крадец да хване крадеца. Това, което не знам за тънкостите на тази игра, не си струва да се знае. Ако ми възложите тази отговорност, ви гарантирам, че ще се погрижа никой да не се доближи на сто километра до детето, освен ако няма вашето съгласие. Ще видите, че ще заслужа всяко пени от заплатата си… Ние с господин Бърнс ще се поразходим по алеята, докато си помислите.
Хвана ме под ръка и ме потегли. Когато се обърнахме на завоя на алеята, хвърлих през рамо поглед към родителите на Малкото съкровище. Стояха, където ги бяхме оставили, сякаш красноречието на Сам ги беше приковало на място.
— Брей, брей, брей, младежо — заговори Сам и ме изгледа с обич, — радвам се да се срещнем отново при по-щастливи обстоятелства от последния път. Положително си дарен с всичкия късмет на света, синко, защото онази нощ можеше зле да си изпатиш. Бях започнал да се плаша как ще свърши всичко. Бък си е най-обикновен грубиян, а бандата му не пада по-долу от него, а те ти бяха много, много ядосани. Ако те бяха докопали, не се знае какво можеше да стане. Но всичко е добре, когато свършва добре, а тази малка игричка твърдо има щастлив край. Ще получа работата, синко. Старият Форд не е глупак и няма да му трябва много време да разбере, че съм прав. Ще ме наеме.
— А какво става с партньора ви? — запитах аз. — Къде е мястото на Бък Макгинис в тази схема?
Сам бащински ме потупа по рамото.
— Няма място, синко, няма. Срамотно е, че го направих, все едно да откраднеш бонбонче от дете, но бизнесът си е бизнес и бях принуден с неохота да измамя стария Бък. Измъкнах му Съкровището още на следващия ден. Не си струва да говорим за това, беше направо фасулска работа. Бък върши работа, когато се налага тупаник и пукотевица, но опре ли до ум, хич го няма и такъв ще остане до края на живота си, бедният човечец. Неприятно ми е, като се сещам за това.
Въздъхна. Злощастията на Бък май много го разстройваха.
— Няма да се учудя, ако и той се оттегли от професията след всичко това Преживя достатъчно, за да се обезкуражи. Нали ти казах какво стана с него онази нощ? Не ти ли казах? Мислех, че съм споменал. Ами Бък беше човекът, който тупни през покрива, и когато го вдигнахме, открихме, че пак си с счупил крака! Не е ли достатьчно да се ядоса човек? Предполагам, че след всичко това ще се оттегли от бизнеса. Не става за тая работа.
Вече наближавахме двата автомобила и като погледнах назад, видях господин и госпожа Форд да вървят нагоре по пътеката. Сам проследи погледа ми и го чух да се смее.
— Всичко с наред — рече той. — Уредили са нещата. Нещо в начина, по който вървят, ми подсказва, че са уредили нещата.
Госпожа Драсилис още седеше в червената кола с ядосан, но примирен вид. Госпожа Форд се обърна към нея.
— Госпожо Драсилис, ще трябва да ви оставя — тръсна тя. — Кажете на Джарвис да ви закара, където желаете. Тръгвам със съпруга си да видя моето момченце.
Протегна ръка към милионера. Той я улови в своята и двамата останаха така, глуповато усмихнати, докато Сам, почти мъркащ от удоволствие, сияеше срещу тях като затлъстяла фея. Двама шофьори гледаха като пънове.