Юрий Тинянов
Малолетният Витушишников
1
Нощта бе прекарана неспокойно. На два пъти се надига и обхожда стаята със строг поглед, Подир туй бе произнесено: „Такива ми ти работи“ — зави се с бойния шинел и веднага заспа.
Той лежеше на тесен походен креват. Поход нямаше, но понякога по вечерно време той се уединяваше в „походната“ стая, в бойния си кабинет, и преспиваше там, завит с прост сив шинел.
Забелязано бе, че такива уединявания обикновено стават след дни, когато се е преуморил от семейните и държавните работи.
Вчерашният ден беше тъкмо такъв: Варвара Аркадиевна Нелидова отлъчи императора от ложето си.
След като изкарваше нощта на бойкото легло, той обикновено се събуждаше изпълнен с решителност. Винаги се измиваше със студена „войнишка“ вода, разтриваше мускулите си и няколко секунди гладеше мястото, под което трябваше да се намира гръдокоремната преграда. Предложение на лейбмедика Манд за сваляне на излишното. След това се обличаше бързо и се явяваше внезапно.
Тъй стана и сега. Закуската мина превъзходно. Той прегърна нейно престолонаследника и му направи комплимент. След това отиде в телеграфната стая — преди една година първият електромагнетичен телеграф бе прокаран от неговия зимен дворец до трите нужни му лица: шефа на жандармите Орлов, главноуправляващия инженерията Клайнмихел и придворната дама Нелидова, която живееше на „Фонтанка“. Изобретение на научния сътрудник на III отделение барон Шилинг фон Капщад. Тъй като не му допадаше обикновената азбука, той предпочиташе своята собствена система от шифри — la système Nicolas [Система Николай (фр.).]. Изгони навън телеграфния офицер и лично изпрати на придворната дама Нелидова специалната дума, означаваща:
— Barbe. [Варвара (фр.)]
Въпреки че депешата почти с положителност бе стигнала до местоназначението си, отговор не се получи.
Беше повторено:
— Barbe.
Подир това, припряно и огорчено, веднага последва:
— Още ли ми се сърдите? Скоро електромагнетичният апарат прие отговора:
— Ваше величество…
Обикновено за по-кратко се употребяваше: Sire — господарю.
— … разрешете…
Императорът с дълъг молив в ръката дешифрираше значението на думите.
— … да изляза в оставка…
Той остави молива.
Лека въздишка, той се намръщи и за тоя ден с телеграмите бе приключено.
После идваше ред на появяването му и на аудиенциите по различни въпроси.
2
Причината за скарването им беше следната.
Бидейки образцов и представлявайки поради самото си положение образец, императорът желаеше само едно: да е заобиколен от образци. Варенка Нелидова беше не само снажна и с правилни черти, но в нея императорът един вид черпеше увереност в това, колко се е развило и отишло с гигантски крачки напред всичко наоколо. Тя беше племенничка на любимката на баща му, също придворна дама Нелидова — което като човек напълно го оправдаваше, — а от друга страна, за отминалата епоха се получаваше неизгодно сравнение. Другата беше дребничка, черноочка и грозна, способна да противоречи. Неговата притежава великолепно спокоен ръст, бледа мраморност на крайниците и оназ умалена спрямо тялото глава, в която императорът съзираше проява и залог за порода.
Преди няколко дена, по време на обичайното си представяне на императора, тя неочаквано скри лице на гърдите му и заяви, че е заченала. Това беше колкото семеен, толкова и държавен въпрос.
Като човек императорът бе приятно изненадан. През деня той особено милостиво се шегуваше, с лекота подписа, държавния баланс, внезапно награди с орден „Св. Екатерина“ кавалерствената дама Клайнмихел (роднина) и всичко му идеше отръки. След това обмисли бъдещия герб и някои мероприятия. За герба намисли — овален небесносин фон и три златни рибки. Титлата: херцог или по-долу — граф. Фамилното име още не беше избрал, но се спря на три: Николаев, Романовски, Нелидовски. Че може да е дъщеря, от женски пол, не му мина през ум. След това обмисли поведението на майката. Тя трябваше да се разхожда всеки ден из Аполоновата зала или из Ермитажа най-малко по един час. Заобиколена отвсякъде със статуи, виждайки наоколо си мраморни торсове и колони, представлявайки самата по такъв начин център на изяществото, младата майка може да произведе само нещо изящно.
Но след това императорът малко се поувлече. Понеже нея вечер си мислеше изключително за въпроси, свързани с жената и нейното предназначение, той живо си представи цялото събитие и ясно видя следната сцена; как за пръв път приветствува младенеца.
Розовият младенец лежи на ръцете на дойката и той по простонароден руски обичай слага до него на възглавницата „дара“, малък свитък — герба и т. н.