— Ела, ела насам, миличък — каза императорът. Генерал-адютантът се затутка до вратата.
— Хайде де, приближи се — съвсем тихичко каза императорът.
Приближилият се генерал-адютант Клайнмихел бе ощипан внезапно. Той бе изненадан толкова сполучливо и сръчно, че не му остана време да мръдне нито напред, нито назад и предостави ръката си на императора без ни най-малки възражения.
Чак когато настъпи обичайното повдигане, императорът пусна генерала и произнесе:
— Такива ми ти работи. Има да ги помниш тия стълбове.
Изобщо от заранта досега загубената бодрост се възстанови. Личеше си, че императорът е взел решение. След обеда той накара дежурещия на телеграфа офицер да излезе и лично изпрати на шефа на жандармите Орлов телеграма без обръщение и подпис:
„Свиня.“
В тази именно телеграма някои историци съзираха причината и зародиша на болестта, която по-късно вкарала граф Орлов в гроба. Както е известно, на старини графът започнал да си представя, че е свиня, което за пръв път проличало на един от парадните обеди в чест на граф Муравьов, когато внезапно поискал да му донесат копаня и казал, че в противен случай няма да яде, но дотогава щеше да мине още доста време.
Надвечер императорът взе окончателно решение.
— Ще им покажа аз на тях — каза той. Повика обер-полицаймайстора Кокошкин и на поверителен доклад го попита за резултатите от издирването. Издирването, както той очакваше, бе останало безрезултатно. Тогава императорът непосредствено преди вечерната молитва сложи на доклада резолюцията:
„Да се даде под съд акцизният откупвач, на когото принадлежи кръчмата, с прекратяване на патента му, а в случай че е замесен — с конфискация на имота му в полза на хазната.“
— Ще им покажа аз — произнесе той, — че в Русия още има самодържавие.
19
Кръчмата се оказа собственост на акцизния откупвач Конаки, живущ на Голяма морска улица. Още на другия ден той бе арестуван по обвинение в злостно стопанисване на принадлежащите му кръчми. Конаки беше дребен и скорошен човек. Само преди три години той пристигна от юг, където имаше собствена обширна винарска изба. С винарство се занимаваше от младини; беше наследствен винар. Знаеше как трябва да се мачка гроздето, какво да му се добави; разбираше ферментационните процеси. Въртеше голяма търговия. Когато се разхождаше в родния си юг из прохладната изба, усещаше вкуса на задоволството. Но неудържимо растящото му богатство го откъсна от тези мирни спомени. Той пристигна в Петербург, за да се поогледа, полека-лека взе да пуща корени, засели се с голямото си шумно семейство на „Голяма морска“, напоследък взе да се отраква в операциите — и на — посред бял ден, изневиделица — влезе в дранголника.
Впрочем не чак толкоз изневиделица. Разполагайки в лицето на младите Конаки-синове с оправни агенти по поддържането на питейните заведения, той само след два часа се научи за запечатването на кръчмата, представи си приблизителните размери на станалото и успя да се посъветва с няколко лица. Но все пак не можеше да очаква такова бързо, мълниеносно лишаване от свобода. Щом вратата се затвори зад жандармите, които прибраха техния загубил ума и дума баща, Конаки-синове предоставиха на жените да плачат и да се тръшкат из обширните стаи, а те самите веднага се запътиха към Конногвардейския булевард при главния петербургски акцизен откупвач Родоканаки.
20
Докато Конаки беше още съвсем пресен и още понамирисваше на винарска изба, началото на Родоканаки беше далечно и забравено от всички. Известно беше, че е от Одеса, а и той самият обичаше да подчертава това.
Веднъж той се появи в Петербург, дребен на бой, с черен сюртук и риза с мека яка, и си купи място точно срещу кавалерийската казарма, което от страна на цивилен беше признак за смелост. Покани виден архитект и му поръча планове и чертеж за къща, само че къщата да не прилича на никоя от петербургските, а повече на южните разкошни къщи, като на италианците.
— Аз съм ангросист — поясни той.
Нареди да измайсторят над портата две черни мавритански глави с бели зъби и очи, постара се да обвие с бръшлян прозорците и си заживя. Бръшлянът бързо изсъхна, но Родоканаки преуспя в откупуването на винения акциз. Ако той се беше опитал да се слее по начин на живот и вкусове със заобикалящото го с.-петербургско население и с благородните лица, всички щяха да казват за него, че е грък, а може би дори „гръкос“. А сега всички му правеха посещения и казваха за него: ангросист, и той беше стопроцентов столичанин.
Той открито предпочиташе Одеса, нейните улици и постройки, житна борса и дори одеските алманаси слагаше по-горе от петербургските.