Имаше си свои вкусове.
Ламперията на стените направи от абанос. Навсякъде в къщата му се виждаше само абанос, махагон и орехово дърво. Мрамора не можеше да понася.
— Това е моят дом — казваше той. — Ако искам мрамор, ще ида да обядвам в Икономическия клуб и ще поискам от келнера менюто.
В Икономическия клуб, за председател на който го бяха избрали, от време на време играеше на карти с известни писатели и уважаваше измежду тях онези, които бяха печелили от него:
— Да ме вкара с две лоши на козова игра. Туй се казва човек!
За Пушкин смяташе, че е прехвален от рекламата.
Особено не харесваше „Евгений Онегин“, където за Одеса се казваше:
В Одеса прашна…
В Одеса кална…
Аз казах…
Аз исках да кажа …
— Туй стихове ли са? — казваше той. А, общо взето, проявяваше интерес към поезията. Беше склонен да цени Бенедиктов:
На тази хубост ненагледна очарователната гръд…
— Туй се казва картина — съгласяваше се той.
Харесваше му освен това как този поет изобразява циганския табор и известната Матрьона, която лично бе слушал у Иля:
— „Трепти“ — туй се казва картина — заявяваше той.
И се произнасяше за поета:
— Него дори Канкрин го смяташе за много способен човек.
Най-много тук го задоволяваше, както се изразяваше той, акуратността на поета, която съзираше в тези стихове:
— Първо казва: налага, пердаши, кипи и дроби, объркано, а после вече подредено: кипи и налага, дроби и пердаши. Туй се вика човек.
Харесваше му големият размах, макар че той самият беше сдържан човек.
Така например измежду жените ценеше Жанета от Изкуствените минерални бани, която първа въведе такса за всяка ръка и всеки крак поотделно.
— Туй се вика жена — казваше той.
Но допущаше съществуването и на други.
Когато някой спомена пред него за покойната актриса Асенкова и я нарече светица, Родоканаки се съгласи:
— Туй е друго нещо. Туй е светица.
Но независимо от грамадните операции, които извършваше, той не беше някакъв отвлечен човек. Много бързо разбираше хората и за него не съществуваше понятието „човешка слабост“, а само „навик“.
Комбинациите си гласеше нощем.
На нощната масичка до леглото му го чакаха стафиди, пури и вино. Той обмисляше плана си, дъвчеше стафидите, прокарваше ги с глътка червено вино за стомах, изпушваше една пура и заспиваше дълбоко.
Когато Конаки-синове, които имаха с него делови връзки, го посетиха, той най-напред им нареди да успокоят жените:
— Да не плачат и да си седят в къщи. Подир туй ги разпита за подробностите, някои от които си записа, успокои ги и им каза да си вървят.
В главата му още нямаше нито една мисъл. През нощта издъвка цяла паничка стафиди, изпи голяма зелена чаша вино и изпуши пурата си.
Състави предварителен план за действие и заспа.
21
На другия ден се разчу, че Родоканаки щял да даде разкошен бал, на който ще пее самата примадона, госпожа Шутц.
Родоканаки обикновено изграждаше комбинациите си върху навиците на нужните лица. Ако се усетеше нужда от някое определено лице с известни навици, то се поканваше да зачете с присъствието си обедната трапеза.
Нито мрамори, нито мундири; най-обикновено посещение в домашна обстановка. Разговорът през цялото време се въртеше около Карлсбад, Тальони, Жанета от Минералните бани, строежа на нов храм и конен манеж от архитект Тон, за голямата сума, загубена от барон Фиркс на карти в Икономическия клуб, за гигантските успехи на науката: за галванопластиката — всичко това според навиците на лицето; най-сетне за пурите „Водевил-Канонес“.
— Аз обичам „Трабуко“ — казваше Родоканаки.
Ако и гостенинът обичаше „Трабуко“, на другия ден му се изпращаха по лакей две сандъчета екстра качество.
Разговорът се водеше с понижен глас: Родоканаки беше внимателен и се отнасяше сериозно дори към въпроса за Жанета. За нейното благополучие се грижеше министърът на финансите и чрез темата на разговора един вид се изразяваше почит към събеседника. По линията на винения акциз Родоканаки се броеше за най-силен диалектик. Той се дразнеше, когато лакеят му докладваше за спешна работа.
— Няма ме в къщи — казваше той сдържано и без да го погледне.
А на раздяла се казваше каквото трябва и ако условията на заинтересованите лица бяха приемливи, всичко се уреждаше. Ако ли пък не, правеха се проучвания, запознанства, обходни действия и се издирваше по-важно и на всичко отгоре по-сговорчиво лице.