Всичко ставаше пред лицето на солидните дървени стени, на паркетите, старите килими и колекцията от китайски бронз и имаше спокоен и дълбоко фундаментален, дори исторически вид. И наистина всеки предмет си имаше своя история — бирената халба беше подарена от княз Бутера в Карлсбад, а бронзът — от Китай.
— Ангросист — казваха с въздишка очарованите лица.
Тъй ставаше, когато трябваше да се оправи някоя ясна работа.
А когато работата по сфера на действието беше разпиляна или дори неуловима, когато предстоеше тепърва да се набележат лицата, да се напипат навиците им и да се долови моралният курс на деня, се даваше вечерен прием, бал. Най-голямо внимание се обръщаше на дамите и тук съществуваха прости, сигурни комбинации. През това време се учредяваха и разформираха наведнъж много комисии, комитети и пр., изплуваха нови хора и дамите бяха онази обща почва и тема, която обединяваше най-различните ведомства, загубили общ език. А висшите чиновници имаха непринудено държане.
За този път бяха свикани най-видните дейци от питейния бранш, един млад от правосъдието, един действителен от финансите, няколко чужди жени, литературата, карикатуристи.
22
Откъм външната страна балът мина сполучливо. Скованост нямаше, само пълно внимание към чина или заслугите. Лакеите разнасяха лимонада и газирана вода. Сервираха се пилета по неаполитански, пъдпъдъци с хартиени фльонги, рохки яйца по метода на барон Фелкерзам. Родоканаки имаше чудесен готвач. Всяко ястие си имаше своята история: стридите бяха от Остенде, вината от Депре.
Досами бюфета от абанос седеше госпожа Родоканаки с рокля от тюл, жена на средна възраст, която обикновено се спотайваше във вътрешните стаи, а сега изпълняваше ролята на домакиня.
От питейните дейци дойдоха: с черен фрак Уткин, Лихарьов и барон Фитингоф (подставено лице). Уткин беше човек, който никога не падаше по гръб, но самолюбието му беше причина да се озовава в двусмислени положения: натискаше се да става литератор. Даде пари за издаването на списание с гравюри, а там взе, че се появи карикатура срещу самия него. Лихарьов беше от московската школа, с дългопол кафтан, с усмихнато лице, подстриган като селянин. Барон Фитингоф беше подставено лице, тесни гащи.
Примадоната, госпожа Шютц, изпя руладата от „Idol mio“ [Идоле мой (итал.)] и веднага си замина, след като получи своето възнаграждение в плик.
Един поет издекламира стихотворение за най-новите танци:
Една от чуждите жени го тупна с ветрилото си по ръката.
— Ах, как размаха Матрьона шапчицата си: „Улани, улани!“
— Поживейте малко у нас в Петербург, Клеопатра Ивановна, порадвайте се на това ежечасно прибавяне на ново изящество към предишното.
— Том Пус е лилипут, тук сте съвсем прав, но е и генерал. Бе му даден генералски чин. Ами да! Още лани.
— И изведнъж тя идва при мен: „А в Карлсбат всички шантонерки ходят с униформени кепета и бели мундири — там здравата ги стягат.“
— Звъни със звънче, яде с вилица. Когато го попитат на колко е години, излайва три пъти. Пише си името: „Емил“ и си излиза на задни крака.
— Тя му рекла: „Ваше сиятелство, ако не харесвате гласа ми, длъжен сте да уважавате телесните ми грации.“
— Сега коприната за дамите ще се прави от змийско биле. Вече се продават акции.
— Туй е друго нещо. Туй е змийско биле.
И въпреки всичко Родоканаки беше разтревожен.
Някои хора не дойдоха, чуждите жени и поетите надойдоха в повече, отколкото трябваше. Жанета от Изкуствените минерални бани. на която се възлагаха надежди пред вид на особената й близост с министъра на финансите, беше заминала на гастроли. Правосъдието се извини с писмо, а тайният с мъглявите си приказки и студеното си държание накара останалите, от разните комисии, да почувствуват всеки служебни задължения. Прочутият уютен характер на Родоканакиевите приеми някак се промени. Развали се стилът. Една дама с масивно седалище се държеше явно неприлично. Литераторите пиха много. Усещаше се, че се е образувала тайна хладина, празнота и — изпитаният барометър — Панталеев от комисията се озърташе прекалено често и кисело.
Тръгнаха си по-рано, отколкото друг път. Тогава Родоканаки остави чуждите жени и карикатуристите да дояждат пилетата и се оттегли неусетно в кабинета си с питейните дейци: Уткин, Лихарьов и барон Фитингоф (подставеното лице).
Последните му думи за вечерта бяха следните: