— Жив ли е Конаки, или не, мен не ме засяга. Един грък повече или по-малко. Но арестът — арестът е друга работа.
23
На другия ден министърът на финансите, тайният съветник Вронченко, прие съветника по Търговията Родоканаки.
Министърът беше пълен човек. Когато го назначаваше на служба, бившият министър Канкрин реши, че той „барута няма да изобрети“. Сега беше настъпило време, когато се търсеха именно такива министри. За него се говореше и че „бавно загрявал“. Това също му влезе в работа. След като стана министър, Вронченко показа отлични мъжки качества и склонност към шегобийство. Лафовете му ставаха популярни. Например, когато се съгласяваше, министърът казваше:
— То бе —
ако ли пък не:
— То не бе —
и смръкваше енфие.
Разправяха, че той по този начин парафразирал известната фраза на Хамлет: „To be or not to be“ — да бъдеш или да не бъдеш.
А, общо взето, той си беше напълно държавен човек, лично разбиращ цялата важност на финансите. Той прие Родоканаки студено, но учтиво.
— Моля, заповядайте, седнете тук, на канапето.
Родоканаки изложи целта на посещението си и изказа пожелание кръчмарката да бъде наказана най-строго, а Конаки — освободен, ако е възможно.
Министър Вронченко не се съгласи и дори се намръщи.
— Понеже сам си е виновен, il est coupable.
Родоканаки каза, че лицата, които се нагърбват с откупуването на акциза, не могат да отговарят за лицата, които посещават питейните заведения, и че Уткин, Лихарьов и барон Фитингоф очакват, че Конаки няма да бъде даден под съд.
— То бе — каза министърът и равнодушно смръкна енфие.
Тогава съветникът по търговията Родоканаки въздъхна и веднага след това добави, че не говори от свое име: той е друго нещо, защото отдавна е готов да си гледа старините и смята откупваческите операции за непосилни, но е принуден да съобщи от името на гореспоменатите, та дори и от свое, на негово високопревъзходителство, че всички те имат намерението да учредят акционерен капитал по точенето на коприна, вследствие на което не могат повече да държат акциза и са принудени да се откажат.
— То не бе? — каза смаян Вронченко и подскочи на стола си.
— За душевно съжаление, ваше високопревъзходителство, то бе — каза с печална усмивка Родоканаки и се поклони за сбогом.
24
Вронченко дойде на себе си чак след излизането на Родоканаки.
— Какъв дявол ги е прихванал? Ил е фу [Il est fou (фр.) — той е луд] — каза той на случилия се в кабинета му секретар. — Каква дяволска коприна им е влязла в главата?
Но малко след това сам разбра, че в цялата тази работа коприната има само чисто формално значение и си спомни, че сумата на питейния акциз се равнява на двайсет милиона. А всички извънредни приходи едно на друго, на око, стигат, ако е рекъл господ, четирийсет. А извънредните разходи са направо неопределими и непреодолими.
Министър Вронченко се почувствува самотен. Той си зададе въпроса как ли би постъпил на негово място великият Канкрин и дори си направи сянка с длан, тъй като предшественикът му, страдайки от слабо зрение, през служебните часове винаги си нахлупваше на челото зелена козирка, която го предпазваше от светлината.
И понеже категорично не можа да намери отговор, Вронченко каза на секретаря си следната фраза, с която обрисува положението:
— Цялата съвкупност е една такава…
Отговорът не му идваше на ум.
След като наду бузи и изпухтя няколко пъти, той възстанови дишането си и реши, че са възможни промени.
Беше решил да посети някои от колегите си по министерски задължения, а до вечерта лично нищо да не предприема.
25
Както винаги се случва на обърканите хора, той се запъти право натам, където го чакаше провал: при министъра на правосъдието Панин.
Министърът на правосъдието се отличаваше с праволинейността си. Тъй като разбираше буквално принципа на непреклонността, той не прекланяше глава пред никого, с изключение на императора, и ако, да речем, му се случеше да изтърве носната си кърпа или очилата си, макар и да беше висок на бой, приклякаше, за да достигне нужната му вещ, без да навежда тялото си. Той се отличаваше с нравственост, преувеличени слухове за която бяха стигнали дори до чуждестранните дворове.
След като обясни на Панин същината на въпроса, Вронченко му изтъкна, че погледнато антър ну дьо [Entre nous deux (фр.) — между нас двамата], кръчмарят не може да оварди всички и за всички да отговаря, и го помоли за помощ:
— Понеже ни е спукана работата.
Панин му отговори най-откровено:
— Винаги съм посрещал с най-топло чувство, любезни ми Фьодор Павлович, всяко ваше становище, отнасящо се до правосъдието. Уверявам ви, че виновниците ще бъдат наказани строго. В една просветена държава престъпление като гореописаното от вас не може да остане без наказание. Но ще положа всички старания, за да опазя спокойствието на вашето министерство.