Обмисляше плана на спомените си. Когато разговаряше с млади литератори, твърдеше, че между него и Пушкин не е имало съществена разлика.
— И двамата винаги сме се старали да бъдем в услуга на началството. И добавяше:
— Само че на единия му провървя, а на другия — таратанци.
И накрая се навеждаше доверително към събеседника си и му казваше на ухото:
— Ама голям празноглавец беше. Сега Фадей Венедиктович бе посетен по важна работа. Дойдоха трима души: един полковник от специалния жандармски корпус, поручик Кошкул 2-ри и едно цивилно лице.
От Фадей Венедиктович се искаше и очакваше помощ като от редактор на „Северная пчела“, за да успокои духовете.
Фадей Венедиктович помоли поручик Кошкул 2-ри да опише подробно цялото произшествие и започна да мисли с перо в ръката. И тримата с неволно уважение наблюдаваха промените в лицето му, защото разбираха, че това е вдъхновение.
Фадей Венедиктович премигаше на парцали. Очите му бяха без мигли, с големи очила. Той започна да разсъждава на глас:
— Можем да си представим, че две бесни кучета са нападнали, а отрокът храбро… Не, не върши работа.
— Можем освен туй да си представим, че два вълка от съседните села случайно са се залутали… Вълците вършат работа, хем още как, това е романтично… А отрокът… не, не върши работа…
Всичко се оказваше неудобно и не вършеше работа по простата причина, че императорът беше образец за всичко. Така например една статия за това, как императорът е бил нападнат от две бесни кучета, а отрокът храбро им е оказал отпор, би била много прилична, но не вършеше работа: щом са нападнали императора, всеки друг ще го изпохапят не, ами оттатък.
Разказът за двата вълка от съседните села беше романтичен, но несъвместим с уличното движение. Заместването им с лисици лишаваше от смисъл намесата на отрока.
Внезапно погледът на Фадей Венедиктович се спря.
— Я, любезни ми, ще ви замоля — каза той на поручик Кошкул 2-ри, — имайте добрината да ми начертаете плана на произшествието. Ей на тази хартийка.
Поручик Кошкул 2-ри означи незастроеното място, караулката, питейното заведение, шейната на негово императорско величество.
— Реката, ако обичате — каза нетърпеливо Фадей Венедиктович.
Поручикът драсна отстрани реката с една черта.
Тогава Фадей Венедиктович изрисува зад чертата кръгче, а вътре в кръгчето сложи със замах една точка и написа „У“.
— Удавница — поясни той на нищо неразбиращия поручик Кошкул 2-ри, — в една дупка в леда.
31
Още на другия ден в „Северная пчела“ в рубриката „Народни нрави“ се появи фейлетон, озаглавен: „Детето чудо, или Спасяването на давещи се, възнаградено от монарха“.
В покрайнините на столицата (се разказваше там) една млада селска мома ежедневно вземала вода от една дупка в леда на река Голяма Невка. Изведнъж — прррас! Коварният лед се разчупил и се продънил под краката й. Клетницата, не виждайки спасение отникъде, потънала във водата. Само от време на време тя издава проточен вопъл и гледа със сълзи на очи откритото небе. Но провидението!… Тя чува над себе си нечий глас — притичат й се на помощ. Това бил един отрок, малолетният г-н Витушишников, живущ на 22-ра линия на Василевския остров с престарелия си баща, колежки регистратор Витушишников. В качеството си на дете той бързал за детските увеселения в Петербургската част, но щом чул жални вопли, подчинявайки се на гласа на сърцето си, се втурнал да окаже помощ на загиващата. Но неукрепналите ръце на отрока не били в състояние да удържат жертвата. И момата, и младият й спасител като че ли еднакво изнемогвали. Но монархът, който в неуморните си грижи минавал наблизо, чул вопъла на невинността и подобно на великия си предшественик прострял десница за помощ…
Скоро след това спасените се топлели в караулката на градските стражари и животът им бил обявен извън всякаква опасност. Провидение!…
За ознаменуване на въпросния исторически ден не ще закъснее окачването на една паметна плоча на караулката на градските стражари — та да помнят далечните потомци.
Вземайки присърце съдбата на детето-чудо г. Витушишников, редакцията обявява събиране на доброволни пожертвования за закупуване на къща за него. С тази благородна грижа изяви желание да се нагърби г-н поручик Кошкул 2-ри, който ще се занимава с подписката в канцеларията на вестник „Северная пчела“.
Дадоха съгласието си да направят доброволни пожертвования: негово високоблагородие г-н Алякрински — 3 рубли сребърни; негово високоблагородие г-н Булгарин — 1 рубла сребърна; негово благородие г-н поручик Кошкул 2-ри — 1 рубла сребърна; съветникът по търговията Родоканаки — 200 рубли сребърни.