Пак там се записват абонати за изящното издание със 100 картинки на историческия нравоописателен роман: „Победа от обеда. Очерци за нравите през XVII век“. Съчинение на г-н Ф. В. Булгарин.
32
И все пак успокоение не настъпи.
Императорът чу името Родоканаки. Това беше ново, несрещано досега име. Императорът попита церемониалмайстора де Рибопиер. Винаги откровеният Рибопиер му отговори с честно недоумение. Той знаеше само две подобни имена: Родофиникин и Роле; последното, тъй като принадлежеше на музикант, не спомена в разговора. Между камерхерите не се намериха познаващи Родоканаки или желаещи да си признаят това. Наглед впрочем името беше гръцко.
Гръцкият посланик, приятел на Рибопиер, беше германец, знаеше само немски, бе родом от Бавария, ползуваше се с благоволението на крал Ото и изобщо не беше запознат с гръцките имена.
С много студен глас императорът внезапно попита граф Клайнмихел по време на доклада му:
— Какво е Родоканаки?
На граф Клайнмихел му се стори, че го подозират в нещо.
— Не знам, ваше величество.
— А аз знам — каза величеството.
Клайнмихел пребледня, но в действителност негово величество не знаеше кой е или, както се бе изразил, какво е Родоканаки.
Привечер той най-сетне можа да получи отговор. Родоканаки се оказа съвсем частно лице, откупвач на акциза, имащ смелостта да живее срещу кавалерийската казарма. Императорът повтори със скрито потръпване:
— Родоканаки!
Той беше се решил да прибегне до крайни мерки.
33
Повикан бе министърът на двореца. Императорът го накара да донесе ведомостите на разходите. След като ги прегледа, остана недоволен и въздъхна:
— Аз не мога да харча толкова пари. Махнете оттук тая папка.
Настоя да се намали броят на свещите в полилеите, с по две от всеки, което общо за двореца даваше икономия от свещи. Поиска да му покажат ежедневните обедни менюта, собственоръчно задраска бадемовия крем.
— Настоявам, чуваш ли, настоявам държавата да няма дългове — каза той, гледайки министъра право в очите.
Дворецът се стъписа.
Когато влезе в Аполоновата зала, императорът неочаквано заповяда да махнат статуята на Силен.
— Това е пиян грък — каза той.
Вечерта чуха една старинна фраза, която ги накара да пребледнеят:
— Le sang coulera! [(фр.) — ще се лее кръв!]
34
Родоканаки бе извършил постъпката си с надеждата, че работата скоро ще се проясни. Но той съвсем не се канеше да прекратява операциите по откупуването на акциза. Макар да запазваше всичките си навици и външно спокойствие, Родоканаки вътрешно беше неспокоен и дори загуби на карти в Икономическия клуб, Най-лошото беше, че в действията си той бе свързан с други лица. Много паянтов беше Уткин, който, според Родоканаки, беше готов да го продаде всеки миг. Лихарьов беше станал мълчалив, барон Фитингоф (подставеното лице) — прекалено фамилиарен.
Всичко това започна да се проявява и в още нещо: те, до един, включително и самият Родоканаки, като че ли си бяха плюли в устата, започнаха да добавят към името на Конаки по някоя ругатня:
— Когато диването Конаки още беше на свобода…
— Колко му струваше на тоя тъпак Конаки да се позамисли…
— Помните ли, в клуба, онзи път, когато простакът Конаки преяде с риба…
Тяхната жертва, направена заради една такава мизерна личност, започваше да се струва на самите тях смешна, глупава и напълно неуместна. И макар помежду си още да не отваряха дума за това, казваха на собствените си, та дори и на чуждите жени:
— Взехме си белята с тоя подлец Конаки.
Те дори преувеличаваха жертвата си, защото откупните операции не бяха прекратени, а имаше само словесни и отчасти писмени, наистина отишли доста надалеч действия. Колебанията на борсата ангажираха впрочем за известно време всичките им сили и въображение. Всички играеха на понижение, дори Конаки от затвора даваше указания на Конаки-синове кои ценни книжа да продават.
Всички питейни дейци безропотно изпратиха дължимите доброволни дарения в „Северная пчела“.
По въпроса Родоканаки каза:
— Туй е друго нещо. Туй е дете.
Нощем дъвчеше сушено грозде.
Съставяше комбинации.
Междувременно министър Вронченко, ако и да не беше пуснал котва в публичния дом на улица „Мешчанска“, както невярно донасяше френският агент, във всеки случай действително отделяше цялото си внимание и свободно време на Жанета от Изкуствените минерални бани, която вече се беше върнала от гастроли и бе пристъпила към изпълняване на служебните си задължения.