На ръцете на елегантна дойка. И се намръщи: неусетно, може би мимоходом му дойдоха на ум униформените рокли на придворните дами. С женските униформи работата не мина както трябва и стана повод за големи одумки. Тогава именно неочаквано си помисли за униформа за дойките. И чак се зачуди: дойките и на най-висшите длъжности нямаха никаква униформа. Пълна бъркотия — та чак до невъзможните блузки без копчета и касинки. Още на другия ден спомена за това на Клайнмихел: да покани художници, а те да нахвърлят проект. Клайнмихел се разпореди бързо. След два дена художниците представиха проектите си.
На главата — извезана диадема, обхванала гладко сресаната коса; отзад с фльонга, двата края на която могат да висят произволно ниско. Сукман с ширити. Ръкавите тигелирани.
Художниците гарантираха, че една пълна дойка с тази униформа с широките и същевременно стройни маси на корпуса си ще засенчи когото и да било.
Униформата предизвика одобрението на императора, който заповяда само да се вземат мерки за въвеждането на по-резки разлики от парадния, а също и от простонародния костюм на придворните дами. И пак тя предизвика скарването.
На Варенка Нелидова неочаквано започнаха да й поднасят поздравления и работата се разчу.
Униформата за дойки временно е тикната под миндера, но охлаждането трае вече трети ден.
3
На минаване през Аполоновата зала, той за миг зърна в едно огледало себе си, а отзад копието на Феб, и неволно се поспря — бе почувствувал тъжното си величие: императорът, току-що получил горчив отговор на чувствата си, отива в Георгиевската зала да даде аудиенция на своите воини. И в Георгиевската зала веднага прие тази осанка: по-стар от всеки друг път, много преживял, императорът приема парада на старите воини.
Представяха му се старослужещи офицери от жандармския корпус. Императорът спря поглед на най-стария от тях. Беше си спомнил, че и друг път го е виждал.
— Ние май вече сме се срещали някъде? — каза той тъжно.
— Тъй вярно, ваше величество, имал съм това щастие. Разрешете да изляза в оставка — каза старецът, просълзен.
— Не бързай, стари ми… драбанте [Драбанти — дворцовата гвардия.] — каза императорът, — заедно ще излезем в оставка.
Всички трепнаха.
Императорът беше намислил да каже: стари ми другарю, но абсолютно не си спомняше къде е виждал жандарма и затова каза: стари ми драбанте. И за оставката.
Когато видя, че всички се просълзиха, остана доволен.
— Навиквайте да правите добрини — каза той. Аудиенцията приключи.
4
На двама войници от карабинерната рота на Егерския полк им се допи. След десетгодишна вярна служба тези двама войници, съседи по нар, само веднъж наказвани, но гледани с добро око, едновременно усетиха, че им се пие водка. През нощта, както се въртяха от съклет под завивките, те си споделиха това. Начинанието беше опасно.
— Рикс — каза по-възрастният и усети сърбеж между плешките.
Казармата се намираше на едно от потулените места, каквито в Петербург имаше много: на десет минути пеш бяха министерствата, Нева, мостът, който свързваше Петербургската част с Василевския остров, значителните и важни постройки; но наоколо имаше голи и черни градини, едно дюкянче за тютюн, старопиталище, в което се виждаха бодри инвалиди, а оттам нататък — съвсем прозрачен, белезникав пущинак. По посока към министерствата се намираше кръчмата. По-възрастният войник работеше в полковата шивалня и можеше да се измъкне, ако се вреди да пренася нещо или да изпълни някоя заръка. Ставаше дума за втория. Но и вторият имаше надежда: него го използуваше по обущарска линия ротният командир и можеше да се случи тъй, че да бъде повикан в квартирата му да вземе мярка от крака на съпругата на ротния командир.
— Рикс — каза обущарят, — без рикс не може.
Но първият беше угрижен. Той се съмняваше. В полка войниците нямаха излишно време, което да се чудят за какво да употребят, а излишното време, останало от строевата служба, от шивашката и обущарската работа, от чистенето на екипировката, катарамите, и т.н., се запълваше с детски игри. А ако се случеше нарушение, командирът третираше войниците като хора на съвсем друга, зряла възраст. Изключение се правеше и по празниците — отпущаше се по осминка водка, която се наричаше „първак“ и „върл първак“, а осминката — „чашка“; пак тогаз, по празниците, на момчетата се разрешаваше да ходят „по жени“, на което в полка му викаха освен туй „паша“ и „да слушаш как расте тревата“. Болните и наказаните войници киснеха в лазарета.