С камерфрау Баранова можеше да се говори за чудеса, но за пари беше неуместно.
Нямаше с кого да се посъветва.
Нелидова отиде при граф Клайнмихел. Граф Клайнмихел и жена му, кавалерствена дама, роднина на Нелидова, изпаднаха в силно вълнение. Графът се разтрепера, като че ли го беше хванал електромагнетичен ток.
— Двеста хиляди — повтаряше той. — За малолетните бедни! Толкоз пари са много за тях.
Преди всичко той попита Нелидова за кой приют става дума в бележката. Но и Нелидова не знаеше. Тогава кавалерствената дама прегледа списъците на всички съществуващи приюти и установи, че Нелидова наистина е член-покровителка на един дом за малолетни бедни.
Не се посочваха нито адресът, нито размерите на това учреждение; Варенка Нелидова никога не беше стъпвала в него.
Граф Клайнмихел я посъветва да приеме парите, а за приюта да направи проучвания.
— Парите да се приемат незабавно — каза той на Нелидова — и без никакво протакане да започнат молитвите за затворника.
— За кой затворник? — ужасена попита Нелидова и зажумя.
— За онзи… — каза графът — за говедото… за акцизния откупвач.
И графът доста свързано разказа, че в затвора лежи едно говедо откупвач, което трябва на всяка цена да бъде пуснато, инак всичко е загубено. С прегракнал шепот той заяви на дълбоко трогнатата Варенка Нелидова, че тя може да стане спасителка на държавата, втора Жана д’Арк.
И графът издаде нареждания.
Адресът на приюта за малолетни бедни бе издирен. Щатният управител на дома бе повикан. Още същия ден дечицата се заловиха да унищожават с мокър парцал миризмата на кисело зеле. В чест на покровителката бе уреден бал. Вечерта дечицата преминаха доста точно, с учебна крачка през скромния, току-що варосан салон на приюта, а после с помощта на щатния управител пяха кантатата „Гърмят и светят небесата“ и палуваха.
Вечерта успокоението се върна при нея.
Припомняйки си детската учебна крачка и кантатата, тя заспа.
На другия ден посети кавалерствената дама. Графът, който беше обзет от обичайния си припадък, от заранта ходеше по пантофи. Изведнъж откъм кабинета му се дочу отчетливо и ясно тракане.
Тракаше електромагнетичният апарат.
39
Силната натура на императора не беше издържала напрежението. Той тракаше без прекъсване, настоявайки придворната дама Варвара Аркадиевна Нелидова да се яви незабавно в двореца. Измъкването под предлог на болест се изключваше предварително.
Граф Клайнмихел се закопча пред апарата чак догоре и шляпна с пантофите си.
— Слушам, ваше величество — тихо каза той.
— Бързо! — изписа апаратът.
Графът влезе с военна стъпка при дамите и просълзен каза на придворната дама Нелидова:
— Вика ви.
След потеглянето на Нелидова, още преди да донахлузят ботушите на графа, апаратът отново заграка.
— Потегли — телеграфира графът и тракна с токове.
— Юначага — отговори му императорът по система Nicolas.
Графът начаса заръча да повикат берберина да го обръсне.
40
Понякога само за едни нищо и никакви десет минути се решават извънредно сложни исторически въпроси.
Варенка Нелидова отново се подчини на дисциплината. Скромната, дори сурова обстановка на походния, боен кабинет на императора придаде на сцената на одобряването им особена многозначителност.
— Простете — каза тя.
— Простих — отговори императорът.
— На акцизния откупвач — неочаквано каза тя.
Навън, зад стените, протичаше животът на неговата столица, тук — животът на сърцето му. По улиците на столицата, вдигайки високо краха, маршируваха гвардейските полкове; работеха се симетрични проекти; полковник инженер Дестром строеше мостове над Нева. Финансовите колебания бяха на привършване. За утрешния обед ще може да разреши бадемовия крем. Свободно, свободно!
41
Мнозина бяха озадачени от внезапното освобождаване на акцизния откупвач Конаки, родом от град Виница, живущ на Голяма морска улица, в къщата на търговеца Корзухин, обвинен в подстрекаване към пиянство на редници от лейбгвардейския Егерски полк.
Историкът от юридическата школа се колебаеше на какво да отдаде факта, че никой, дори в министерството на правосъдието, не се е досетил, че самото наличие в кръчмата на отделна стая е било вече противозаконно, и по такъв начин арестуването на Конаки и затварянето му в килията за подследствени е било строго законен акт.
Психологическата школа, анализирайки състоянието на императора, приписа всичко на внезапните прояви на характера му.