Него ден заранта и на двамата войници им провървя.
След като излязоха през казармената порта, всеки по служебна работа, те тръгнаха в различни посоки, единият почака другия, и когато след малко пак се събраха, изпъчиха се, влязоха в крак и поеха към кръчмата с маршова стъпка.
Беше един часът подир обед.
5
Принуден да вниква във всички страни на подведомствения му живот, императорът след кратка почивка прие главноуправляващия транспорта, съобщенията и обществените сгради, генерал-адютант Клайнмихел.
Нисък на ръст, много набит, с червеникави, малко по-дебели, отколкото на императора, мустаци, граф Пьотр Андреевич Клайнмихел беше сложна натура. В процеса на управлението не обичаше да слага подписа си на книга, а въпросите решаваше по лична уговорка и чрез устни разпореждания. За по-бързо сумите се пресмятаха веднага, на място, пред самото заинтересовано лице. Благодарение на многократните си премествания от един висок пост на друг беше получил пъстро образование. Девизът му бе: усърдието превъзмогва всичко. Макар че беше дебел, рижав и мустакат, имаше нежна моминска кожа. Когато минаваше пред строя на подчинените си, им говореше със звънлив глас и не се туткаше. В случай на провинение си позволяваше интимности: удряше с молив по носа. Но беше и откровен. По време на докладите открито наричаше например министъра на финансите Вронченко „говедо“. Споменеше ли се това име, той веднага заявяваше: „Говедо!“ — и преставаше да слуша доклада. Но трепереше като ученичка, щом усетеше приближаването на императора. Щом влезеше в кабинета му, той се смаляваше, пребледняваше, мустаците му клюмваха, той видимо се топеше. Говореше с прегракнал страстен шепот, а когато се добереше до обикновен глас, зазвучаваше тънък, детски дискант. Близостта на императора оказваше върху Клайнмихел чисто физиологично въздействие: когато императорът се сърдеше, на генерала започваше да му се повдига. Той се дръпваше в някой ъгъл и известно време с голяма мъка сдържаше спазмите си. Императорът знаеше за тази му слабост и я уважаваше.
— Ти си си виновен — казваше той на генерала, когато го видеше да се смущава.
Същевременно тази слабост беше силата на генерал-адютант Клайнмихел. Тя вътрешно го подстрекаваше бързо да изпълнява заповедите по строителството, а от друга страна, доказваше пълното му степване пред волята на неговия господар.
Постепенно той се научи да избягва гнева. В качеството си на дежурен генерал той всяка заран се явяваше с извънреден доклад в двореца. Конете му бяха бързи както на никого другиго, което според него беше необходимо за началника на транспорта и съобщенията. „Пух и прах!“ — такава беше обичайната му заръка на кочияша.
Точно в дванайсет часа той пристигна в двореца, с него в шейната беше и черната му, масивна като ковчег чанта.
Със ситни крачки, запъхтян, с безгрижие, изписано на розовото му лице, той влезе при императора и пребледня на прага.
Тракна с токове и шпорите му издадоха тих звън. Произнесе поздрава. Веднага започна да вади от чантата си разни предмети — и много бързо нареди пред императора жълт шнур за обточване, пет мостри от тъмнозелен мундирен плат с различни нюанси, малка, нарочно изработена за модел фуражчица на пътното ведомство и тенекиена, добре затваряща се кутийка с черна боя.
Това бяха мострите.
Императорът ги погледна с непредубедено око; взе от масата шнура, изгледа графа, намота мострата около показалците си. Генералът издържа погледа. Императорът дръпна шнура с все сила. Шнурът издържа изпитанието. Императорът надигна капака на тенекиената кутийка, помириса я и попита гнусливо:
— Какво е туй?
— Боята, която се предлага за будките, ваше величество.
Императорът я помириса още веднъж и я отмести настрана.
— Приготви ли новата калкулация?
— Приготвих я, ваше величество.
— Колко?
— Петдесет и седем милиона, ваше величество.
— Четирийсет и пет и нито половин дума повече. На мен парите не ми падат от небето.
Ставаше дума за проектобюджета по новата Николаева железопътна линия. Първоначалната калкулация беше отхвърлена. А работата изобщо си вървеше и на предприемачите се плащаше по ориентировъчни цени.
Императорът погледна Клайнмихел втренчено.
— Ще заповядам инженерите да станат честни — каза той. — Онези стълбове сложени ли са?
От сградата на митническото ведомство успоредно на Нева имаше стълбове само откъм едната страна. Откъм кея направо се излизаше на студения невски гранит. Тъй като се стремеше към симетрия не само във вътрешните въпроси на държавата, но и във външната уредба на столицата, негово величество пътем беше обърнал вниманието на генерала на това.