— Сложени са, ваше величество — тъжно отговори генералът.
Негово величество посочи шнура, фуражчицата и кутийката.
— Прибери си ги.
Аудиенцията беше приключена.
6
Щом излезе от двореца, граф Клайнмихел се качи на шейната си и викна с отчаян глас на опитния кочияш:
— Бързай, говедо! Към управлението! Пух и прах!
Трима офицери, които си вървяха по Невския проспект, застанаха мирно и му изкозируваха. Чиновниците от чуждите ведомства сваляха фуражки. По скоростта на шейната всички се досетиха, че хвърчи граф Клайнмихел по спешна работа.
Той се завтече към кабинета си, без да погледне никого.
— Да дойде говедото Игнатов — каза той.
Говедото Игнатов, статски съветник, се яви.
— Стълбовете! Къде е Еремеев? Пожарникаря! Пожарникаря! — викаше генералът.
„Пожарникаря“ беше прякорът на статски съветник Еремеев, надзорника на уличното благоустройство, лепнат му по неизвестни причини.
Работата се обясняваше така: генерал-адютант Клайнмихел беше забравил да даде нареждане за стълбовете.
Усещайки в устата си сладък вкус — предвестие за повдигането, — генерал Клайнмихел се разпореждаше. Оказа се, че стълбовете са готови, но още не били сложени. След пет минути рота строително-инженерни войници отиде да ги слага. През пет минути пристигаха да рапортуват лица от външното отделение на полицията. Те рапортуваха, че всичко е наред; на мястото, където се извършва работата, нищо особено не е станало. Отмалявайки, генералът ходеше из кабинета си и все по-рядко викаше с прегракнал глас:
— Ще им заповядам да станат честни! След четвърт час стълбовете бяха сложени според установения ред, а следите от неотдавнашното им побиване — затулени с чакъл, доколкото това бе възможно. Императорът не бил забелязан на местоизвършването на работата.
Генерал Клайнмихел се отпусна на едно кресло.
— Пух и прах — каза той.
7
Именно тая заран, повече от всеки друг път, императорът изпитваше потребност от държавническа дейност. Мострите, включително и малката фуражчица, не го задоволиха. Нито една минута не биваше да отиде на вятъра. Дали да не се отбие при вдовицата на командира на Измайловския полк и да каже на смаяната слугиня:
— Докладвай: дошъл е генерал Романов…
Само че номерът е стар и не бива да се повтаря повече от веднъж. Може да направи извънреден преглед на Преображенския полк. Да ревизира внезапно конезавода. Да поиска изработения от Дестрем план на новия кронщадски форт. Да се заеме с делото за открадване на годеница от страна на поручик Матвей Глинка.
Заповяда да впрегнат конете и потегли да ревизира внезапно С.-Петербургската митница.
Той прекрасно познаваше града като стратегически пункт. От времето, когато в града станаха неприятни безредици при неговото възкачване на престола, той бе свикнал различно да се отнася към частите на града. Така например не обичаше улица „Горохова“, не минаваше по Екатеринхофския проспект и винаги подозираше Петербургската част. Но макар че прекрасно познаваше плана на столицата си, когато минаваше през нея понякога изпитваше учудване: улиците с грубите си махленски очертания, гъмжещи от случайна тълпа и зяпачи, толкова малко приличаха на план. Поради туй обичаше познатите си места — „Милионна“, правилния Невски проспект, армейското, подредено Марсово поле.
С Василевския остров се примиряваше заради германския му и весел вид — там живееха предимно фурнаджии и аптекари. Той помнеше водевила в театъра на Александрина от онзи, как му беше името… Каратигин, където много смешно се изобразяваше един германец, който пееше за кварталния надзирател:
По рамото ме той потрополи.
Тогава той каза на Каратигин: никак не е зле.
— Хубави водевили се играят сега в театъра. Но човек трябва да си отваря очите.
А до митницата ще се повози по Невския проспект.
Онези двама офицери там се стесняват и не са достатъчно чевръсти.
Минувачите застават мирно, кланят се. Свободно, свободно, господа.
Ах, каква хубост! — тънка в кръста и сигурно е розова… Охо!
Превъзходен студ. Моят климат е хубав. Движението по Невския проспект е отишло далеч, далеч напред. Linden [Unter den Linden (нем.) — буквално „Под липите“ — една от главните улици на Берлин.] в Берлин по-широка ли е? Не, не е по-широка. Фридрих е безспорен глупак, жал ми е за него.
Поклони; чий беше тоя кон? Май че на Жадимировски?
Твърде свободно са взели да пишат табелите. Какво значи: „Le dernier cri de Paris. Modes“ [„Последния вик на Париж. Моди“ (фр.)]. Глупост! Трябва да им кажа!