— Гадина — каза императорът.
— Не ме погубвай, ти баща, ти майка — каза кръчмарката.
— Гадина — повтори императорът. — Не знаеш ли, че е забранено да се пущат военнослужащи?
— Ама какво да ги правя пустите му проклетници — ридаеше кръчмарката. — Не ме погубвай. Няма в кръчмата ми таквиз хора и не е имало.
Императорът я подритна с бомбето на ботуша си, поокопити се малко и се огледа. Тапетите бяха или с мраморни шарки, или с натурална плесен. В стаята имаше три маси с лекедисани покривки, на стената — долнопробна картина — изобразяваща отвличане от харем, на тезгяха — армия от чашки, буре с бакърен кран, нарязан хляб и някаква храна, чието име той не знаеше.
Войници нямаше.
14
Пъргаво, целият напрегнат, момчурлякът се върна при шейната, но не свари императора там.
Тогава погледна кочияша Яков, посочи почтително с пръст отворената врата на кръчмата и попита:
— Там ли се намира негово величество?
Предпазливият кочияш Яков насмалко не подръпна поводите и не каза: „Ъ“ или „Ъхъ“, но тъй като виждаше, от една страна, че обстоятелствата са изключителни, а от друга, че момчурлякът е още малолетен, му отговори:
— Там.
— Мога ли да запитам ваше благородие — попита момчурлякът — трябва ли да чакам негово величество тук, или да ида да му докладвам?
— Чакайте тук.
После, защото и на него му беше донякъде интересно, попита, без да извръща глава:
— Ами стражарят — ъ?
— Стражаря го е втресло и са изпратили да викат фелдшер — отговори момчурлякът.
— Ъхъ — каза кочияшът Яков. После полуизвърна глава към юношата, огледа го внимателно и кимна с глава.
— Разсъдлив сте. Благородство.
15
След като прокара повторно поглед по помещението на питейното заведение и пак не намери войниците, императорът се дръпна настрана и без да се навежда ни най-малко, надникна под масата.
Нямаше жива душа.
Тогава, напълно шашардисан, но въздържайки се от по-нататъшни разпити, той внезапно напусна заведението.
Пристигналият по това време на местопроизшествието поручик Кошкул 2-ри завари на разстояние от шейната на императора известен брой хора, императора, застанал до самата шейна, и пред него един среден на ръст момчурляк с отложена шапка, който рапортуваше нещо на императора.
Щом зърна поручик Кошкул 2-ри, негово величество го попита със забележим гняв и въодушевление:
— Кой сте?
След като поручик Кошкул 2-ри се представи, негово величество му се закани с пръст и заповяда:
— Мястото да се заварди.
Относно заобикалящото ги, засега още рядко, струпване на зяпачи императорът издаде нареждането:
— Да се спрат и разгонят.
А после, сочейки близкостоящия момчурляк, произнесе:
— Да се награди.
Случилият се на това място малолетен Витушишников помогна на негово величество да се качи на шейната.
16
След десет минути поручик Кошкул 2-ри можа да концентрира на местопроизшествието силен отред от външната полиция и да заварди околното пространство. Тълпата любопитни бе разпръсната. Малолетния Витушишников поручикът държа край себе си през цялото времетраене на операцията. След старателно преглеждане на местността не бе намерено нищо, с изключение на един пиян, който никога не беше постъпвал на военна служба, а се водеше в списъците на с.-петербургските латернаджии.
На самото място бе разпитана и веднага след това арестувана кръчмарката, а питейното заведение с целия намиращ се вътре инвентар заключено и запечатано с червен восък. Разпитът на кръчмарката не разясни почти нищо вследствие на силното вълнение, което я беше обзело, и на помътняването на паметта, на което тя се позоваваше. Изясни се само една любопитна подробност, която обаче поручик Кошкул 2-ри не сметна за удобно да впише в протокола.
Колчем заговореше за това, че си е загубила паметта, тя всеки път споменаваше за някакъв си „нов“.
— Откакто се изтресе новият, всичко ми изхвръкна от главата. И още веднъж:
— Още преди да дойде новият, аз им викам на тия диванета (тоест на войниците) — забранено е…
Най-сетне поручик Кошкул 2-ри се видя принуден да попита жената за кой нов говори и излезе, че тя говорела за новия пристав, който едва от вчера беше пристъпил към изпълняване на задълженията си в Петербургската част.
Понеже се заинтересува от това обстоятелство и не му беше известно приставът да е посещавал кръчмата, Кошкул 2-ри скоро си изясни, че глупачката е сметнала и продължава да смята негово императорско величество за новия пристав на Петербургската част.