Поручик Кошкул 2-ри нахока едно хубаво тъпата жена, после той самият се изплаши, прекрати разпита, арестува разпитваната, а след това потегли с шейната заедно с момчурляка за подробен разпит в полицейското управление.
Малолетният Витушишников, живеещ на 22-ра линия на Василевския остров, син на колежки регистратор, петнайсетгодишен, даде следните показания: в качеството си на дете той се бил запътил за улица „Рибарска“, където на ъгъла до църквата „Св. Въведение“, както бил чул, имало въртележка и се извършвало срещу заплащане возене на деца.
И понеже от ранно детинство баща му го бил възпитавал в дух на особено почитание спрямо цялата августейша фамилия и у тях на стената винаги висял цветен портрет — той, минавайки през гореспоменатото място, като видял известно струпване на хора и усетил, че е станало произшествие, веднага познал венценосеца, приближил се и измолил да му се дадат нареждания. След това, когато отишъл при караулката на градските стражари, заварил стражаря много изнемощял, с подкосяващи се крака и със заплитащ се език, който му пояснил, че току-що бил изпратил подчасия я за доктор, я за липова водка — и докладвал горното.
— Все пак добре сте се договедили — с уважение каза поручикът. — Ще докладвам за вас на господин обер-полицаймайстора като за млад човек, лично известен на негово императорско величество откъм най-добрата страна. Оставам ваш покорен слуга. Недейте забравя да засвидетелствувате на баща си моята почит. Не се тревожете, до в къщи ще ви закарат с държавна шейна.
17
Ако поне за миг биха могли да си представят, че пред вратата на питейното заведение е спрял негово императорско величество, войниците щяха да се смутят и да загазят. Тях ги спаси, а кръчмарката я погуби единствено липсата на въображение. Щом видя шпица на каската, първият войник веднага си помисли за пристава и всички по-нататъшни действия в питейното заведение протекоха в тази именно насока и бяха продиктувани от желанието да се спасят от пристава и само от него.
Но и това беше напълно достатъчно. И двамата още в същия миг усетиха сърбеж по гърбовете от бъдещите и отчасти от досегашните удари с тояга. Докато на улицата се раздаваха призивите към стражаря, и двамата едновременно, с наведени глави, рипнаха от местата си и се шмугнаха в съседната стая, намираща се в лично ползуване на кръчмарката. Там, през задния вход, притичвайки покрай килера и отходното място, слязоха по тясната стълбичка на двора.
Кръчмата гледаше със задната си фасада към едно незастроено място и ограден двор в буквалния смисъл на думата нямаше. Стобор имаше само откъм единия фланг. Картофените обелки, яйчените черупки, една купчинка пепел и изхвърлената помия означаваха граничната линия на двора. Затова без никакви спънки, докато навън мъдруваха, войниците, приведени и прикривайки се по правилата на военните маневри, без да губят време и да вдигат шум, се изгубиха в далечината. После свиха в една пряка уличка, известно време нарочно вървяха напосоки, а след това, когато бяха вече в друг район, се разделиха и тръгнаха с делова наперена стъпка всеки по служебните си нужди. До края на живота си те запазиха спомена за това, колко хитро са се изплъзнали от пристава.
А императорът в случая бе объркан от непривичните условия на местността. Питейното заведение беше облепено с мрачни мраморни тапети, по които тук-таме бе избила в голямо количество плесен. Тапетите от старост се бяха напукали и разделили на различни места и посоки. Затова малката вратичка на дъсчената стена, която разделяше задната стая на кръчмарката от питейната зала, можа да се изплъзне от вниманието на императора.
18
Конят се беше запенил. Императорът измина целия път на връщане мълчешката, решително и без да отговаря на поклоните. Това, че влезлите в кръчмата войници пропаднаха като вдън земя, не го интересуваше ни най-малко. Той не обичаше неразрешимите въпроси и си ги обясняваше с волята на провидението. Ако беше спипал войниците — това щеше да стресне мнозина, а по-късно дори би могло да стане легенда и изложено с приличен стил, впоследствие би си заело мястото. Но когато се устреми след войниците, той не ги свари и това го засегна.
— Ще им покажа аз на тях — повтори той няколко пъти.
Едва след като прекоси няколко зали и мина покрай редица мраморни колони, лабрадорови маси, порцеланови вази с живопис и порфирови изделия, императорът отново навлезе в леката атмосфера на двореца и се върна към изходния пункт. Бе повикан генерал-адютант Клайнмихел.