Той не се интересуваше как ще се стигне дотам. Стига да се стигне. И то бързо.
52
Люк държеше руля прав и носа на лодката насочен към открито море. Зодиакът с двамата мъже продължаваше да се отдалечава; шумът на двигателя му вече едва се долавяше през близо километровата дистанция между тях. Целта беше лъскавият бял корпус на яхтата, който се очертаваше грациозно напред. Главната каюта зад планшира беше поне петнайсет метра дълга. Корпусът, каютата и задната палуба, по която се разхождаше самотна фигура, бяха облени в светлина.
Надуваемата лодка се приближи до кърмата и спря. Двамата мъже скочиха на палубата и привързаха зодиака към стъпалото за гмуркане. Люк погледна назад и видя, че се е отдалечил на петстотин метра от брега и се намира право на север от Форт Сант Анджело, осветен през нощта в цялото си златисто великолепие. Предстоеше му да вземе трудно решение, което при грешка от негова страна можеше да има чудовищни последици. Тази нощ мъжете на яхтата бяха убили четирима души — поне за толкова знаеше, като той за малко не бе станал пети. Лора беше искала да ги спре и макар методите й да бяха спорни, не заслужаваше да умре. Да влиза в престрелка с тия хора би било глупост — все пак това не беше филм за Джеймс Бонд. Те бяха много, а той — сам, и щяха да го забележат, когато се приближеше на половин километър от яхтата им.
Сега на задната палуба се различаваха три фигури. Нещо проблесна в нощта и Люк си даде сметка, че стрелят по него. Картечни откоси вдигнаха гейзери вода около лодката. Той се смъкна надолу, като надничаше през предното стъкло. Колкото повече се приближаваше, толкова по-лесна цел ставаше. Най-умният му ход бе да подмами тези момчета извън яхтата и да установи кои са, след като вече са във водата, мъртви или спасени.
Като най-доброто му оръжие беше под краката му. Лодката. Целта му го чакаше на котва в морето. Той се насочи право към центъра на корпуса на яхтата и даде газ. Малката лодка запори спокойната повърхност на водата. Трябваше да изчисли добре времето, тъй като не можеше да рискува да изкриви руля.
Покрай него отново засвистяха куршуми. Някои се забиха с глух звук в корпуса от фибростъкло. Оставаха сто метра. Трябваше да се приближи още.
Отекна нов откос: та-та-та-та-та…
Люк хвърли един последен поглед. Лодката следваше зададения курс. Много хора му бяха казвали, че дъската му хлопа. Но как го бе рекъл баща му? По-добре да си на хората в устата, отколкото в краката.
Той скочи от лодката, вряза се с дясното си рамо във водата, но от набраната скорост се плъзна няколко метра по повърхността, преди да потъне. Остана долу, като се взираше в черната подводна част на яхтата, която внезапно избухна в ослепителна светлина.
Малоун слезе от колата и се загледа в параклиса. Ниската тромава постройка беше като изрязана в челото на хълма, сгушена под надвисналите скали, скрита от природата и нощта. Не беше нужно да я вижда, за да отгатне, че древните каменни стени са набръчкани и избелели от вековете нечовешка жега.
Той все още се притесняваше за Люк, който не се виждаше никакъв, когато излязоха от катедралата. Разбираше нетърпението на Стефани да се справи с Лора Прайс, но за момента си имаше свои проблеми. Люк щеше да се върне в катедралата, където уредникът беше инструктиран да го насочи насам. Той бе взел колата, с която бяха дошли от летището, а уредникът бе обещал да заеме на Люк личния си автомобил, когато се появи.
Още чифт фарове пронизаха нощта; не след дълго малък джип се приближи до тях и паркира. От него слезе млад мъж, когото Полукс им представи като негов колега от Форт Сант Анджело. Новодошлият отвори задната врата на автомобила, където имаше две лопати, кирка, боен чук и въже.
— Не знаех какво да очаквам — каза Полукс, — затова му казах да донесе каквото има.
Малоун грабна лопатите, а Полукс — кирката и чука. Кардиналът взе въжето.
— Ти чакай отвън — каза Полукс на колегата си. — Ще те повикам, ако ни потрябваш.
Младият мъж кимна и му подаде ключа от вратата.
Теренът наоколо беше хълмист, като на запад се спускаше в долина. Тук-там разпръснати светлинки издаваха човешко присъствие. Църквата се намираше на склона на стръмен хълм и до нея водеше застлан с чакъл път. Имаше две прозорчета, преградени с решетки, и малка открита камбанария. Главният вход беше сводеста врата, необичайно ниска. Над нея в камъка беше изсечен осмоъгълен малтийски кръст, вписан в окръжност. Светещите стрелки на часовника на Малоун показваха 4:40.