От къде на къде някакъв си временно заместващ лидера на невинна благотворителна организация би бил по-голяма заплаха от кардинал, който поне на хартия имаше шанса да стане папа?
— Къде е Люк сега? — попита той.
— Във Валета. Работя по въпроса.
— Изкарай го от там.
Той й каза името на църквата и къде се намира, като добави, че уредникът може да й обясни подробно как се стига до там.
— А когато Люк е свободен, го прати при мен — допълни той.
— Какво смяташ да правиш?
— Да се върна там. Може би съм подценил погрешния Гало.
57
Полукс чакаше хората му, събрани отвън, да минат през външния параклис и дойдат при него във вътрешния храм. Движенията им бяха бързи, но обмислени. Той бе изчакал няколко минути, преди да ги повика. Беше в реда на нещата да остане за малко насаме със скоропостижно починалия си брат.
Роднинската им връзка от начало до край беше илюзия. Кастор винаги се бе смятал за по-добрия от двамата, за нещо повече от брат си, за богоизбран. Така беше и след като родителите им си отидоха от този свят и двамата бяха дадени в сиропиталище. Кастор беше ораторът, мислителят, ученият, а той, Полукс — атлетът и войникът. Съмняваше се дали някой в онзи приют изобщо си спомняше за съществуването му. Докато Кастор никой не можеше да забрави. Просто нямаше как. Той оставяше навсякъде трайни впечатления, незаличими спомени; където и да се появеше, единствено неговото присъствие се забелязваше.
Но нищо от това не би било възможно без неговата помощ. Когато Кастор дойде за пръв път при него с новината, че е решил да стане папа, Полукс си каза, че това е налудничава идея. Особено с оглед на катастрофалния развой на църковната му кариера. Действително, имаше хора, които бяха съгласни с него в душите си, но никой нямаше куража да застане срещу папата. Полукс прегледа компрометиращата информация, която Кастор бе събрал за някои от кардиналите. Не беше зле. Определено имаше инкриминиращи материали. Но далеч не достатъчно, за да се повлияе на конклава. А пък с изтласкването му в периферията на църковните дела шансовете му да се сдобие с нова информация изглеждаха незначителни. Затова Кастор насочи усилията си към древните документи, въобразявайки си, че ще му свършат работа.
Полукс също беше заинтригуван от Ностра Тринита, особено от Константиновия дар, който определено се бе оказвал полезен в отдавна минали епохи. Кастор бе успял да открие доста полезна информация в архивите на Ватикана, която той бе допълнил с факти от рицарските анали, традиционно държани под ключ. Заедно бяха постигнали напредък. Обаждането от онзи алчен италианец при езерото Комо се оказа едно от онези щастливи събития, които карат човек да вярва във всемогъществото на Бог, направляващ свише изпълнението на някакъв замисъл. Полукс от доста време бе надушил, че британците разполагат с информация за Мусолини и Ностра Тринита. Но просто нямаше какво да използва за разменна монета. Затова бе тръгнал за Комо. Решение, което се бе оказало плодотворно, понеже го бе отвело до сър Джеймс Грант, оттам до обелиска, до катедралата във Валета и накрая до тук. Всичко си бе дошло на мястото.
И докато тленните останки на покойния папа лежаха изложени в базиликата „Свети Петър“, а стотици хиляди прииждаха, за да им се поклонят, Спаня се бе появил в Палацо ди Малта с интригуваща оферта. Да направи Кастор папа.
Архиепископът бе научил за частните разследвания на Кастор и неговия интерес към древните документи. Но Спаня беше с няколко крачки напред, макар да не споделяше подробности. Кардиналите винаги са се поддавали на подкупи и извиване на ръце. В това нямаше нищо ново. До началото на XX в. колегията е била толкова малобройна, че е било възможно решенията й да бъдат повлияни с няколко хода. Съвременните конклави обаче бяха нещо различно. В тях участваха между 100 и 150 кардинали, което създаваше затруднения от чисто математическо естество. Но кардиналите също бяха хора и нищо човешко не им беше чуждо. Докато вървеше погребението на папата в „Свети Петър“, той и Спаня крояха планове. Спаня бе този, който настоя да изпратят Кастор в Малта. Искаше да сключат сделката лично, като в същото време Кастор да е далече от Рим, за да не провали всичко с някоя поредна глупост. И успя.