После, когато алчният италианец от Комо се бе свързал с рицарите и се бе опитал да им продаде писмата, се бе разкрил и начинът да стигнат до документите. И така, Полукс бе решил да импровизира, привличайки и британците в играта чрез писмата на Чърчил. Джеймс Грант се бе хванал лесно в капана. Също и американците. Но най-лесен от всички бе Кастор. Защото който превъзнесе себе си, ще бъде унизен, а който се смири, ще бъде въздигнат. Право пишеше в Библията.
Кастор не се бе научил на смирение. Нито пък Спаня и затова трябваше да умре заедно с Чатърджи и заместника си Рой. Спаня искаше да унищожи Константиновия дар. Ведомството го смяташе за пряка заплаха за Църквата. Дали Константиновият дар щеше да изчезне или не, нямаше особено значение за него. Но тази флашка… Тя значеше много.
И той бе оставил Спаня да си изиграе картите. Глупакът очевидно се изживяваше като фактора, от когото зависеше избирането на папа. А какъв по-добър начин от това да постави в ръцете на един напълно покварен кардинал лостовете за изнудване, които щяха да го отведат до папския престол? След което да му бъде вечно длъжен. Какъв по-добър начин, наистина.
Единствената неочаквана пречка се бяха оказали американците. Но Спаня го бе уверил, че и с тях положението е под контрол. Полукс се усмихна на наивността на покойния шпионин. За негов лош късмет, архиепископът така и не бе разбрал, че най-голямата опасност идва отвътре. Хората на Полукс бяха елиминирали Спаня, Чатърджи, Лора Прайс и Джон Рой, като за всяко от тези убийства бяха лепнали вината на членове на Тайното братство. Които, разбира се, отдавна не съществуваха. Всичко беше измама. Замислена лично от него.
— Какъв глупак беше — прошепна той на брат си.
После Полукс прибра в джоба си флашката, паднала на пода от ръката на Кастор. Може би трябваше да изпитва известна вина, но не усещаше нищо такова. За разлика от смъртта на онзи рицар във вилата край Комо. За когото наистина съжаляваше. Убийството на брат християнин беше забранено за хоспиталиерите. Това беше част от клетвата им да защитават християнството. Но в случая бе неизбежно. Той не можеше да допусне Малоун да го арестува. Това би застрашило цялото начинание.
А убийството на Кастор? Брат му беше всичко друго, но не и християнин. Беше използвал Църквата като средство за постигане на собствените си амбиции.
Появиха се двама мъже. Единият беше рицарят, придружавал Малоун от Рим до Рапало, а другият — онзи, който се бе представил за Полукс при пристигането на Малоун и се бе опитал да елиминира бившия агент в хранилището на архива. Тогава нещата не се бяха развили по план. Но той бе направил опита само защото Джеймс Грант настояваше. След неуспеха бе сменил тактиката и бе решил да се намеси, като лично води американеца за носа. Това му бе дало и достъп до вътрешна информация за действията на Спаня и Стефани Нел.
Още една от многото разлики между него и Кастор. Полукс притежаваше способността да изоставя онова, което не вършеше работа, и незабавно да възприема новото, което би могло да му помогне. За него не бе трудно да предразположи британците и американците. С лекота осигури помощта им за решаване на загадката с обелиска и тази с катедралата. Проблемите бяха дошли от Спаня.
Истински отцепник. Неконтролируем. Но вече вън от играта.
— Вдигайте го — каза Полукс на двамата рицари.
Те сграбчиха Кастор за китките и глезените, повдигнаха трупа и последваха Полукс в дълбините на параклиса. В дъното на къса апсида имаше още една дъбова врата. Той дръпна резето, отвори я и включи осветлението. Спираловидна стълба водеше надолу. Той тръгна по нея; двамата му верни рицари го следваха, но тежкото тяло на брат му затрудняваше движенията им.
В подножието на стълбата започваше нов коридор, водещ към изсечена в скалата кухина, в далечния край на която имаше поредна врата. Целият този лабиринт от зали и коридори датираше някъде от XVII в. Повечето били използвани като складове за барут и муниции. Дупката в земята пред краката му също била изкопана приблизително по това време. Около три метра широка при горния си ръб и пет метра дълбока, тя постепенно се разширяваше надолу във формата на звънец.
Той направи знак с ръка и двамата сложиха Кастор върху сухия под. По-нататък знаеха какво да правят. И шестимата му най-доверени сътрудници се намираха сега в Малта — трима на яхтата, хвърлила котва край брега, а останалите трима във Форт Сант Анджело го бяха чакали да ги повика, което той направи веднага след като Малоун реши загадката. Без тяхната помощ не би могъл да постигне каквото и да било. Ето защо се наложи да възкреси Тайното братство. Разбира се, всичко беше само привидно, но той ги бе обвързал с пръстена и с обещание за добра отплата.