— Разговарях със Стефани Нел — каза Хан. — Тя ми каза за случилото се с Лора. Открихме трупа й заедно с този на заместник-началника на Ведомството точно където казахте. — Той насочи пръст към гърдите му. — Вие сте убили четирима души, господин Даниълс. Не се намирате в Съединените щати. Убийствата тук са рядкост. А само през последните дванайсет часа имаме седем.
Люк стана и се обърна с лице към досадника. Не беше в настроение да слуша лекции. Лично Малоун му бе казвал неведнъж: Никога не оставяй местните да ти се качат на главата.
— Аз съм агент на американското федерално правителство, изпратен със задача. Веднага ме извадете оттук.
— Вие сте един нахалник.
— Наричали са ме и с по-обидни неща.
През последния час много мисли бяха минали през главата му. Особено за онова, което му бе казала Лора при първия им разговор. Когато Люк я бе попитал кой й е казал, че е на острова.
Шефът ми. Той ми дава заповедите, аз ги изпълнявам. Откъде знаеше, че го заплашват неприятности? Същият отговор. От шефа ми.
— Откъде разбрахте, че съм изпратен тук? — попита той Хан.
— Кой казва, че съм разбрал?
— Вашата мъртва агентка. Какво правихте със Спаня в онази тайна квартира?
— Едва ли очаквате да ви отговоря.
— Всъщност очаквам.
— Трябва да тръгваме.
— Това не е отговор.
— Друг няма да получите.
Но на Люк не му трябваше отговор. Той вече бе заключил, че през цялото му познанство с Лора Прайс минава една константа и тя е този мъж — нейният шеф. Беше планирал да проучи този клоун веднага след като се измъкне от тук. Но Стефани му бе спестила труда.
— Вие всъщност работехте за Спаня — заяви той.
В очите на мъжа пробягна сянка на разкаяние.
— Направих грешка. Работата се оказа по-заплетена, отколкото си мислех. — Хан замълча, после продължи: — Спаня ме помоли да му помогна. Изложи ми убедителни аргументи и аз приех.
— Очевидно и двамата сте подценили опонентите си. Които и да са били те.
— Все още се опитваме да идентифицираме четиримата от яхтата.
— Лора и човекът от Ватикана казаха, че са били членове на Тайното братство.
— Това би било невероятно. То е разформировано преди два века.
— И двамата ми изглеждаха доста убедени, че все още съществува. А няколко такива се опитаха да ме изхвърлят през един прозорец.
— Вашата шефка беше доста пестелива на думи, когато ми позвъни, за да ме информира за вас. Имате ли нещо против да ми кажете какво става всъщност?
— Знам колкото и вие.
Което не беше далече от истината. Но ако Стефани си беше мълчала, и той щеше да стори същото.
— Тя ме помоли да уредя освобождаването ви — каза Хан. — И аз току-що го направих.
— Оценявам го. Ще ми е нужна и кола.
— Може и това да се уреди. Къде смятате да ходите?
— Да си върша работата — даде Люк стандартния отговор.
Полукс излезе навън в нощта. Той и хората му се бяха изкачили обратно до равнището на земята, за да вземат каквото им бе нужно за приключване на задачата. Часовникът тиктакаше, а оставаше много за довършване. Слава богу, той беше готов.
Чу се избръмчаване на телефон и единият от хората му се дръпна встрани, за да отговори. Той го гледаше внимателно, докато приключи разговора.
— Току-що научих, че има проблем. Нашата яхта е била нападната, докато е стояла на котва, и е потопена. И четиримата братя са мъртви.
Без да издава шока си, Полукс попита с равен тон:
— Как?
— Онзи американец, Даниълс. Избягал, докато нашите елиминирали Лора Прайс и архиепископа, и се добрал до яхтата ни.
Това несъмнено беше тревожна новина. Но не фатална. Ето че отново му се налагаше да променя тактиката без предупреждение. Да превърне проблема в шанс.
— Къде е сега Даниълс?
— В ареста.
Перфектно.
Девизът на живота му беше взет от Посланието на Яков: Търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. Животът му беше низ от препятствия. Той бе служил съвестно в армията, след това бе нает от хоспиталиерите, за да придружава хуманитарните им мисии зад граница. В крайна сметка бе решил да им се врече във вярност и бе положил клетва за бедност, целомъдрие и покорство. След което бе заемал разни третостепенни длъжности. Като помощник на един или друг рицар. Докато накрая се бе издигнал до командир, натоварен да разпространява вярата, да надзирава приори, да съставя доклади до Светия престол, да бъде един от четиримата най-висши офицери на Ордена.