— Ще бъде изпълнено — каза Хан. — Ти върви да ставаш папа.
— Разполагам с всичката информация на Спаня. Би трябвало да е повече от достатъчна, за да убедя необходимия брой гласуващи.
Той се върна при колата си. Доволен. Оставаше му само да прочете третата част от Ностра Тринита. Константиновия дар.
62
Едно ново съзнание за лично човешко достойнство възниква във всички краища на нашата империя. Хората усещат безкрайната ценност и отговорност на новия живот. Но в техния свят на наложено щастие се случва нещо странно. Със същата естествена лекота, с която отхвърлят старото политическо устройство, хората започват да търсят една по-лична, по-интимна вяра.
Признава се, че когато в последно време появяването на нашия Спасител Иисус Христос стана известно на всички, непосредствено с това възникна една нова религия — не малка, не скрита в някое далечно кътче на света, а нерушима и непревземаема, тъй като черпи сили пряко от Бог. Тази религия, тъй внезапно възникнала във време, определено от неразгадаемия Божий знак, е религията, удостоена от всички с името Христова.
Вярно е, че религията и цивилизацията се развиват успоредно. Не по-малко вярно е обаче, че религиозното верую и практика често пъти изостават от цивилизацията. В такава ситуация се намираме и понастоящем с бавното отмиране на езическите богове и възникването на новата християнска вяра. Друг пример за това са вътрешните борби в самото християнство, твърде разнообразните схващания относно това в какво трябва и в какво не трябва да се вярва. Твърде различните представи относно това кой или какво е Бог, кой или какво е нашият Спасител.
Всяка религия трябва да отразява чистите идеали на обществото, в което съществува. Нейните практики и жертвоприношения трябва да бъдат в рамките на допустимото по силата на обществените настроения. Нито една нова религия не може с лекота да си присвои почвата, в която от незапомнени времена са били почитани други богове. За да оцелее, една религия трябва да има структура, правила, ред и — което е най-важно — да бъде вътрешнопоследователна. Като средство да защитим създаденото от нас, вменявам във ваш дълг следното:
Помнете винаги, че един гневен, отмъстителен Бог е за предпочитане пред някое благо и любящо същество. Ние трябва ясно да заявим, че покорството и спазването на Божиите напътствия е единственият път към вечен мир на небето, докато непокорството води към безкрайни страдания. Страхът от тези безкрайни страдания трябва да се използва, за да бъдат държани вярващите под контрол. Вярващите не бива никога да забравят, че единственото спасение от този страх идва от християнската вяра, чиято доктрина и практики никога не бива да се подлагат на съмнение, а съблюдаването им е абсолютно задължително.
Грехът е онзи механизъм, чрез който ще се упражнява контрол. За еврейския народ Десетте Божи заповеди, предадени от Мойсей, са извечната основа за неговото съществуване. Но на нас ни трябва още нещо. Трябва да се изработи списък на Грехове, който да се нагажда към условията на времето, като всеки грях бъде така формулиран, че да всява страх. Хората трябва да бъдат убедени, че непоискването на опрощение за греха излага безсмъртната душа на сериозна опасност, а опрощение може да се получи единствено чрез християнската вяра. Тази убеденост трябва да се насади от раждането чрез схващането, че хората се раждат в грях. И те никога няма да постигат общение с Бога, ако не получат опрощение на този първороден грях чрез християнската вяра.
Много измежду предходните религии поддържаха схващането, че когато свърши един живот, започва нов и този кръговрат никога не спира. Това безсмъртия на духа, това прераждане на душата определено носи утеха, но християнската вяра ще предлага само един физически живот и една възможност за вечно избавление. Когато този живот свърши, душата отива или в рая, или в ада, като ние трябва не просто да създадем и двете, но и да ги дефинираме.
В никакъв случай за човешките недостатъци не бива да се обвиняват някакви празноти или несъвършенства на християнската вяра. Вместо това трябва да бъде измислен враг. Дявол, зъл дух, сатана, който непрекъснато да слага пречки по пътя към избавлението.
Всички човешки грехове и недостатъци трябва да се приписват на този дявол, който да присъства навсякъде, да съблазнява хората, да бъде неумолим в злината си, а единственият начин да му се противостои да произтича от християнската доктрина.