Той гледаше двата листа в ръцете си. Миналото се бе върнало в настоящето. Какво ли щеше да си помисли съвременният свят за Константиновия дар? Отличен въпрос.
В древни времена Църквата бе разчитала на невежество и страх. Съвремието изискваше много повече. Образованието вече не беше привилегия на малцина. Телевизията, радиото и интернет владееха мислите на хората. Какво би си помислил съвременният свят, ако научеше, че един римски император отпреди хиляда и седемстотин години е положил основите на нова религия, за да бъде в крайна сметка използвана от прелати с цел държане на вярващите в покорство и възпроизвеждане на собствената й важност? Никаква божествена намеса. Никакви небесни влияния. Никакво общение с Бог. Просто една група мъже, които са обичали луксозния живот и властта.
Подобно разкритие едва ли щеше да бъде посрещнато с овации. Но дали щеше да е фатално? Трудно бе да се каже.
Без съмнение в един свят, където религията отмираше, а доверието в институциите на властта се стопяваше, където хората напускаха Църквата много по-бързо, отколкото на тяхно място идваха нови, от подобно разобличаване не би произтекло нищо добро. Кастор бе преценил, че това ще е достатъчно, за да упражни натиск върху някои ключови кардинали да подкрепят кандидатурата му. Това бе сработвало през Средновековието при много различни папи, повечето от които безнравствени и покварени. Бе сработило и през 30-те години на XX в. при двама, носещи името Пий, изправени пред един несигурен свят, който в крайна сметка бе погълнат от война. Дали щеше да сработи отново? Може би. Или не.
Но със сигурност нямаше да донесе полза. Слава богу, че сега имаше флашката на Спаня, пълна с инкриминираща информация за важни кардинали. Тя определено щеше да свърши работа.
Самолетът започна да се снижава.
Полукс се облегна назад в коженото кресло, събра върховете на пръстите си и опря брадичка в допирната точка на двата палеца, опитвайки се да овладее надигащото се в него нетърпение. Очите му пареха. Нервите му пищяха. Винаги имаше риск от провал. Елемент на случайност. Опасност от грешка. Това би било катастрофа с оглед на греховете, които бе сторил. Слава богу, той беше предпазлив човек. Винаги.
Отвън слънцето се бе подало над източния хоризонт. Новият ден бе настъпил. Ако всичко вървеше по план… До утре вечер или най-късно до вдругиден той щеше да бъде папа.
64
Малоун гледаше нагоре към Люк Даниълс. Който се усмихваше. Както и можеше да се очаква от него.
— Май яко си се набутал — каза Люк.
— Може и така да се каже. Сам съм си виновен, но от това не ми става по-леко.
Той вече бе огледал дъното на ямата, като си светеше с телефона. Сигнал нямаше. Което не беше чудно предвид количеството скала наоколо. Двата трупа бяха паднали един върху друг, а лопатата — малко встрани. А както бе подозирал, един участък от пода изглеждаше прясно разкопан и след това заринат — цветът и плътността на почвата бяха различни. Но това се нуждаеше от по-подробно изследване.
— Откъде знаеше, че ще дойда? — попита Люк отгоре.
— Не знаех. Но допусках, че в един момент ще говориш или със Стефани, или с уредника на катедралата и единият или другият ще те насочи накъде съм тръгнал. Стефани ми каза за Лора Прайс и какво си направил.
— Ведомството искаше Полукс Гало мъртъв. Имаш ли представа защо?
— Всъщност имам няколко теории по въпроса. Видя ли някой да си тръгва от тук?
— Един мъж — отвърна Люк. — Носеше пътна чанта и сгъваем стол. Но беше далече и не видях кой е.
— Допускам, че е тръгнал за летището и от там за Рим.
— Значи кардиналът?
Малоун огледа зловещата сцена пред себе си, полузакрита от мрака. После посегна към лопатата.
— Там някъде има въже — каза той. — Слез по него.
Люк го послуша и спусна въжето през ръба в зиналата пред краката му черна яма. Не че изгаряше от нетърпение да се озове в поредна дупка в земята, но си каза, че Малоун сигурно има причина да иска това от него.
— Тук е доста пренаселено, не смяташ ли? — каза той, като видя двата трупа на дъното.
— Да ги отместим встрани. Интересува ни това, което е под тях.
Те издърпаха труповете настрана. Малоун извади телефона си и включи фенерчето. Люк видя, че пръстта под тях е рохкава.