Най-бързият начин за спечелване доверието на миряните е да се обяви, че всеки човек се ражда в грях, унаследен като възмездие за грехопадението на Адам. За да се пречисти от този първороден грях, индивидът трябва да се подложи на свето кръщене, каквото може да извърши само ръкоположен от Църквата свещеник. Който не се освободи от греха, се обрича на вечни мъки в ада. За да държи хората в доживотно подчинение, Църквата трябва да измисли още свещени тайнства. Свето причастие за децата. Миропомазване при навлизане в пубертета. Църковен брак. Последно причастие за умиращите. Тотален контрол от люлката до гроба върху всички аспекти на човешкия живот, като всяко важно събитие преминава при спазване на църковната доктрина. Междувременно свещеното тайнство на изповедта позволява временно пречистване от греховете и избягване на ада. Като опрощението на греха, разбира се, идва от един-единствен източник. Църквата.
Ако даден индивид, група или народ, или който и да било се надигне срещу статуквото, подобно несъгласие трябва да се изкоренява и наказва по най-безмилостния възможен начин, включително чрез изтезания, екзекуции и геноцид.
Ако времената изискват промяна, нека тя се извърши. Всички учения да се адаптират според нуждите. Както и става. Неведнъж. Като се започне от Никейския и се продължи с останалите общоцърковни събори и безбройните папски укази. Промяната е нещо добро, стига да не става прекалено бързо, бе предупредил Константин.
За да се предопредели изходът от всеки дебат, папата да се обяви за непогрешим, за неспособен на грях. Това определено му допадаше. Но дори да сгреши, за това да се обвини дяволът. Още едно от творенията на Новия завет. Измисленият архивраг, върху който да се стоварват всички вини. Благочестивите миряни трябва да вярват, че вслушването в гласа на дявола им осигурява еднопосочен билет за ада.
Каква идеална самовъзпроизвеждаща се концепция. При това никой, до появата на Мартин Лутер през XVI в., не бе дръзнал да я оспори.
Дори първите думи на тъй наречената Господня молитва си бяха чисто лицемерие.
Отче наш, който си на небето…
Какво небе? В Стария завет не се споменаваше такова място. То съществуваше само защото бащите на Църквата бяха държали да се отличават от евреите. Затова бяха поставили своя Бог на небето. Освен това, ако бяха казали на народа, че Божието царство е във всеки един от тях, както пишеше в Библията, нямаше да мине много време, преди дори неграмотните да разберат, че от Църквата няма нужда.
Каква страхотна концепция! Толкова ефективно замислена и изпълнена, че дори днес, векове по-късно, малцина си даваха сметка откъде започва всичко. Което правеше Константиновият дар чиста отрова.
Той бе виждал статистиката. Броят на католиците намаляваше с двуцифрен процент годишно. От оставащите по целия свят вярващи католици едва 20% ходеха редовно на църква. И, което бе още по-шокиращо, според едно неотдавнашно проучване от 20-те процента богомолци 80% бяха на мнение, че хората би трябвало да стигнат до свои собствени духовни убеждения извън официалната религия.
Слава богу, те никога нямаше да разберат. След като конклавът приключеше и той станеше папа, Константиновият дар щеше да бъде изгорен. Никой и нищо нямаше да застрашава престола му. Но дотогава Полукс трябваше да го запази. За всеки случай.
65
Малоун беше застанал на пистата на международното летище. Двамата с Люк бяха дошли до тук с колите си само за да установят, че частният самолет е напуснал острова преди три часа и вече е пристигнал в Рим. На борда му бил Кастор Гало.
Малоун извади телефона си, за да позвъни на Стефани, като я пусна на високоговорител. Сутрешното слънце вече прежуряше.
— Гало е във Ватикана — каза Стефани.
— Поне знаем точното му местоположение — отбеляза Малоун.
— Има ли нещо за четиримата, които елиминирах? — попита Люк.
— Все още ги издирваме. Отпечатъците им не са в системата.