— Със сигурност са били наемници, които Полукс Гало е убедил да му свършат черната работа — каза Малоун. — Мислели са си, че помагат на бъдещия папа. Гало няма пари, така че ги е привлякъл с нещо друго. За жалост, са излезли в ранна пенсия.
Той погледна часовника си.
8:45.
— Служебният самолет е още в Малта — каза Стефани. — Мога да разпоредя да го приготвят за излитане до един час.
— Направи го — помоли той.
— Ами кардиналът? — попита Люк.
— Дръж го на дълга каишка. Не прави нищо, което да го подплаши. Трябва да бъдем сигурни, преди да предприемем каквото и да било. — Малоун помълча, после добави: — Абсолютно сигурни.
— В такъв случай ще ви разделя — каза тя. — Люк, ти се връщаш и прибираш трупа на Гало, както и другите двама, от онази яма. Котън, ти тръгваш за Рим. Докато стигнеш до там, ще сме сигурни.
Полукс слезе от колата и се изправи пред дом „Санта Марта“. Пететажната сграда от бледожълт камък, която се намираше в сянката на базиликата „Свети Петър“, обичайно се ползваше като общежитие за пътуващи свещеници. Папа Франциск дори бе живял вътре, предпочитайки блъсканицата и спартанското обзавеждане пред изолираността и лукса на папските покои. По време на конклав сградата приютяваше участващите кардинали. Наброяваше общо 128 стаи, стопанисвани от Дъщерите на благотворителната организация „Сан Висенте“. Разполагаше с трапезария и два параклиса. В никакъв случай не можеше да мине за луксозна. Място за сън, хранене и молитва. Но за предпочитане пред големи помещения с нарове, отделени един от друг с провесени чаршафи, в каквито били наблъсквани кардиналите при предишни конклави.
Множеството прозорци бяха със затворени капаци.
Той знаеше, че интернет и сигналът на мобилните оператори ще бъдат блокирани, за да може кардиналите да са изолирани от света, както повеляваха правилата. Двама швейцарски гвардейци с колоритните си униформи, пелерини и лъснати шлемове стояха на пост от двете страни на входа. Намираше се в самия Ватикан, в заграденото пространство, далече от тълпите на площад „Свети Петър“. Хиляди хора вече се бяха събрали отвън. Щяха да останат там денонощно в очакване от комина над Сикстинската капела да излезе белият дим — знак, че има избран папа.
Той се окопити и с твърда стъпка тръгна към входа. Зад стъклените врати го очакваше личният асистент на Кастор. Първото му изпитание.
— Ваше преосвещенство — каза свещеникът, като се поклони леко. — Добре дошли. Стаята ви е готова. Позволете да ви отведа.
Полукс кимна в знак на благодарност и последва младежа навътре в сградата.
Люк тръгна обратно към параклиса. Трудно беше човек да се загуби на този остров, който беше по-малък от родния му окръг Блаунт в щата Тенеси.
Запита се какво ли прави майка му. Тя живееше сама, баща му отдавна беше починал. Двама от братята му живееха наблизо и я наглеждаха. Майка му вземаше социални помощи и част от пенсията на съпруга си, но и Люк се грижеше да не й липсват пари. Не че беше лесно да се наглежда човек като нея. Тя беше горда жена, която не искаше да бъде в тежест. Но той се бе споразумял с банката да превежда пари по нейната сметка с телефонно обаждане. И то така, че тя да не може да му ги преведе обратно. Не че не се бе опитвала.
Люк навлизаше в някакъв град и намали скоростта. Къщите и търговските сгради бяха заобиколени от лозя и ниви, които очевидно осигуряваха основния поминък на местните хора. Най-после знаеше къде отива. И беше готов. Той спря на кръстовището, после завъртя волана и пое към долината Пвалес.
Полукс гледаше възхитено одеждите, сложени върху леглото. Дългото расо, късата пелерина, която се носеше отгоре, кръглата копринена шапчица, покриваща само темето, и четириъгълната кардиналска шапка с помпон — всичките в аленочервено, символизиращо кръвта, която кардиналът уж бил готов да пролее за вярата си. Имаше и роба в традиционно бяло, като неговата беше с проста дантела, обозначаваща липсата на заеман официален пост или епархия. Останалите кардинали носеха роби с по-сложни мотиви, приготвени от съответните конгрегации. Но всичките в бяло. Той вече носеше кардиналския си пръстен, но на леглото беше поставено и разпятие на златна верига. Асистентът на Кастор, когото познаваше от преди, като Полукс, не проявяваше никакво колебание, убеден, че насреща му стои лично кардиналът.
— Всичко ли е наред? — попита младият свещеник на италиански.