Той вдигна палец: всичко е наред.
Двигателят на яхтата изфорсира. Носът потрепери и се повдигна нагоре; яхтата зацепи водата, оставяйки след себе си млечна диря. Многоцветният купол улови вятъра, вървите се изпънаха. Подметките на маратонките му вече не напипваха твърда повърхност; издигаше се нагоре. От хидравличния скрипец започна да се развива дебело найлоново въже.
Бавно и равномерно.
Люк се огледа — намираше се на около четиристотин метра от северния бряг на острова. Малта беше разположена точно в средата на тесен пролив, на стотина километра от Сицилия и по-малко от триста и петдесет северно от Африка — остров в Средиземно море от, има-няма, 300 квадратни километра, който в най-високата си точка се издигаше на не повече от 250 метра над морското равнище. Римляните го бяха наричали Мелита — мед, заради вкусната местна разновидност. Уникалното му местоположение бе предопределило историята му. В различни епохи финикийци, картагенци, гърци, римляни, византийци, араби, нормани, шваби, анжуйци, хоспиталиери, французи и британци го бяха оспорвали помежду си. Сега беше суверенна демократична република, пълноправен член на Организацията на обединените нации, Европейския съюз и Британската общност. Гола безводна скала, пустинно суха през лятото и удавена от дъждове през зимата, жертва на безброй нашествия през вековете. Южната брегова ивица се издигаше непристъпно, с отвесни скали и нагънати хълмове с назъбени била. Но тук, откъм север, брегът бе насечен от вдадени навътре като фиорди заливи, предлагащи великолепни естествени пристанища.
В хотела предишната вечер Люк бе прочел кратка история на Малта в едно от туристическите списания, оставени в стаята. От древни времена малтийците живеели във вътрешността на острова, далече от брега, за да избягат от бури, пирати и поробители. Суверенните рицари на Родос обаче се превърнали в морска сила. Дошли по тези места през XVI в. и възприели името Рицари на Малтийския орден, за да се борят с нашественици и да закрепят присъствието си на острова, те осеяли брега с наблюдателни кули от оранжевокафяв варовик, разположени на стратегически дистанции една от друга, за да могат да си подават сигнали като по телеграф. Някои бяха малки, други — цели крепости. Онази, която Люк оглеждаше внимателно в момента от деветдесет метра височина, бе построена през 1658 г., но все още се намираше в добро състояние и вършеше работа.
Кулата „Мадлиена“.
Предишния ден той бе дошъл на кратък оглед и бе научил доста неща, включително това, че през Втората световна война в кулата е била разположена артилерийска батарея. Беше се изкачил по витото стълбище до парапета на наблюдателната площадка, от която се виждаше точното място, където се намираше в момента. Също като посестримите си, „Мадлиена“ се издигаше на гол скалист нос. Никакво прикритие. Стърчеше насред нищото. Което правеше наблюдението откъм сушата невъзможно. Затова Люк бе решил да импровизира. Погледна часовника си.
10:00.
Скоро кардинал Гало щеше да се изправи на парапета на кулата „Мадлиена“. Което само по себе си повдигаше въпроси.
Папата бе починал преди тринайсет дни. Според Апостолическата конституция тленните му останки трябваше да бъдат погребани в рамките на четири до шест дни. После следваше деветдневен период на траур. Петнайсет дни след датата на смъртта се свикваше конклав. Но точно преди насрочената дата кардинал Гало неочаквано бе излетял от Рим за Малта. Това бе привлякло вниманието на Вашингтон и Люк бе изпратен да наблюдава какви ги върши свещеникът. Защо? Не му плащаха да знае това. Просто му наредиха да замине и да си отваря очите.
Той се намираше достатъчно високо, за да не чува никакви звуци от земята. Топъл вятър брулеше лицето му. Вълни с бели гребени се разбиваха в скалистия бряг. Той вече не беше новобранец в отряд „Магелан“, а опитен агент. По всичко личеше, че е спечелил доверието на шефката си Стефани Нел. Дори взаимоотношенията с чичо му — бившия президент и настоящ сенатор Дани Даниълс — се бяха развили в добра посока. Беше си намерил мястото в Министерството на правосъдието и смяташе да остане задълго там.
Време бе обаче да си го заслужи.
Той се пресегна, разкопча джоба на късите си панталони и извади високотехнологичния приемник, който го бе очаквал в хотела при пристигането му вчера на острова. Послуша съвета на човека от яхтата и се отпусна назад, като сложи малките слушалки в ушите си. Включи устройството и насочи лазера към кулата, която се намираше на около четиристотин метра от него. Докато гледаше надолу към брега, той с радост констатира, че обектът е пристигнал. И Люк чуваше всяка негова дума.