Хан замахна два-три пъти с ножа и той не понечи да го парира, за да прецени потенциала му. Не беше кой знае какъв. Което бе странно, като се имаше предвид длъжността му. Може би бе изял твърде много фтири и твърде дълго бе седял зад бюро.
— Ти ли погреба труповете? — попита Люк.
Вместо отговор Хан замахна още веднъж с ножа.
Хайде, стига толкова. Люк се дръпна крачка назад, за да даде възможност на противника си да пристъпи напред. След това се извъртя и заби едно кроше в челюстта на Хан. Главата му отхвръкна назад и Люк използва случая, за да му вкара и един юмрук в стомаха. Хан залитна назад. Люк изби с ритник ножа от ръката му, сграбчи го с две ръце за ризата и го вдигна от земята, после се извъртя и го надвеси над ръба на гувата. Хан размахваше отчаяно ръце, за да се хване за нещо, но единственото, което го спасяваше от падане, бе желязната хватка на Люк.
— Дълбочко е — заяви американецът.
В очите на Хан се четеше страх.
— Ще ти задам няколко въпроса. Ако не ми отговориш, те пускам. Става ли?
Хан кимна.
— Да започнем с въпроса, който пропусна: ти ли погреба труповете?
Той отново кимна.
— Не ме карай да ти вадя думите с ченгел!
— Беше ми наредено.
Люк поклати глава и го наклони още малко над гувата, като краката му едва докосваха ръба. Това подейства незабавно.
— Добре! Добре! Добре!
Люк го издърпа обратно.
— Полукс Гало. Направих го заради него.
— А какво знаеш за кардинала?
— Мъртъв е.
— Кой го уби?
— Гало. По братски. Той е там, долу.
— Искам да знам всичко. И говори бързо, пръстите ми изтръпват.
— С Полукс се знаем отдавна. Дойде при мен с план и ми направи оферта. И аз приех.
— Ти си предал Спаня и Ведомството на Гало?
— Да. Мразех Спаня. Той си получи заслуженото.
Този човек беше извор на информация. Стефани и Малоун имаха нужда от такава, и то добра, но събирането й щеше да отнеме време. Той издърпа Хан обратно на твърда земя. Малтиецът изглеждаше облекчен. Но не задълго.
Люк го бутна през ръба в ямата.
67
Малоун слезе от служебния самолет, който Стефани му бе осигурила, на пистата на „Фиумичино“. Минаваше обед и той беше гладен. Един сандвич щеше да му дойде добре, но белият хеликоптер на Ватикана го очакваше с въртящ се ротор. Той се затича към него и се качи.
Полетът от Малта бе минал бързо. Нямаше никакви новини нито от Стефани, нито от Люк. Явно нещо се мътеше, след като Стефани бе успяла да му издейства хеликоптер с обозначенията на Светия престол. И слава богу. Да стигне с кола от летището до центъра на Рим щеше да му отнеме поне два часа. Задръстванията в Рим бяха сред най-противните в света — какофония от надути клаксони, писък на спирачки и рев на форсирани двигатели. И, ако трябваше да бъде честен, да летиш високо над всичко това си беше удоволствие.
Люк слушаше как Кевин Хан разкопава отново дъното на гувата. Нещастникът бе оцелял при падането и Люк реши да си спести труда, като го накара да изрови трите трупа. Двата не го интересуваха особено, но този на кардинала трябваше да бъде разкрит, и то по-бързо. Хан работеше усърдно вече близо десет минути и отнякъде там долу се чуваха енергичните загребвания на лопатата.
— Готов ли си? — попита той.
— Да, изрових го — отвърна мъжът.
Време беше.
Той надникна в тъмната яма. На дъното Хан си светеше с телефона вместо с фенерче. В синкавата светлина се виждаше бледа човешка плът.
— Това е рамо — каза Хан.
— Трябва ми лицето.
Светлинката угасна и лопатата заигра отново. Лук седна на ръба и провеси крака в ямата.
— Ти разпореди убийството на Лора, нали? — попита той мрака.
— Гало беше.
— Но и ти помогна.
Копаенето спря.
— Аз се съгласих.
Звуците от лопатата се възобновиха.
— Толкова ли малко значеше тя за теб?
— Нищо не значеше.
Какъв мръсник.
— И какво щеше да получиш в замяна?
— Да стана глава на Ведомството.
— Как си въобразява Полукс Гало, че ще стане папа?
— Разполага с компрометираща информация за кардиналите. Неща, които Спаня е трупал с времето. Ние изпратихме Кастор Гало в Малта, за да получи тази информация от Спаня. Само че не бяхме предвидили теб и Малоун.