— Братя — провикна се от олтара кардиналът, председателстващ конклава. — Моля, заемете местата си, за да започваме.
Полукс откри отреденото му място до стената отляво, под „Прекосяването на Червено море“ от Росели. Настани се удобно на стола, върху който имаше поставена червена възглавница и по-малка възглавничка отзад за кръста. До момента измамата работеше перфектно. Няколко кардинали го бяха заговорили. Очевидно част от тях бяха приятели на Кастор, други не дотам. Той им бе отговарял кратко и мъгляво, преструвайки се на изцяло погълнат от случващото се наоколо. Слава богу, огромното мнозинство не му обръщаха внимание.
Председателстващият кардинал — италианец, най-старшият от присъстващите — се изправи и обяви пред събралото се множество, че предстои да положат клетва за спазване на нормите, залегнали в различните апостолически конституции и правилници, приети от предишните папи. Процедурата щеше да отнеме известно време, тъй като всеки кардинал по ред на старшинство трябваше да пристъпи напред, да положи ръка върху евангелието и публично да се закълне.
Полукс щеше да се забавлява, наблюдавайки представлението.
Малоун и Стефани разговаряха с кардинал Чарлс Стам — ирландеца, завеждащ Ведомството. Слаб, с хлътнали бузи, надупчено от сипаница лице и закривен като кука нос, той беше облечен в черно расо, а под бялата му якичка едва се подаваше ален нагръдник. Нямаше пръстен с печат. Единственият знак за високия пост, който заемаше, беше месинговият нагръден кръст. Макар Даниел Спаня да бе отговарял за оперативното командване на Ведомството, този човек беше реалният шеф, председателят на управителния съвет, преживял на този пост повече папи, отколкото можеше да преброи. Беше в напреднала възраст, доста над осемдесет, което не му даваше право да участва в конклава.
— Люк се обади — каза Стефани.
И му показа от телефона си снимка на горната половина на труп.
— Това е кардинал Гало — каза Малоун. — Малко вероятно е някой да е убил Полукс Гало, след което да му е обръснал брадата и да го е подстригал, преди да го погребе. Мъжът, който се намира сега в Сикстинската капела, е измамник.
Тримата разговаряха насаме в базиликата, далече от чужди очи и уши. Униформените часовои и младият свещеник, който бе придружил Малоун, се бяха оттеглили от другата страна на вратата.
— Шефът на малтийската служба за сигурност е потвърдил пред Люк, че братята Гало са си разменили местата — продължи Стефани. — Човекът е бил съучастник на Полукс Гало. Сега Гало е в Сикстинската капела и се преструва на брат си.
— Сигурно има план — предположи Малоун.
— Има, да.
И тя им разправи за флашката с компрометираща информация, която Гало бе получил от Спаня.
— Люк е използвал доста ефективни методи, за да принуди пленника си да говори — каза тя. — Накрая го е оставил на дъното на някаква гува. Спомена, че и ти познаваш мястото.
Малоун се позасмя.
— Сигурно никога няма да спре да се хвали с това. Да, бил съм там.
— Знам за вътрешното разследване на архиепископ Спаня — каза Стам. — Извършено бе по изрично желание на папата. Но не съм в течение на резултатите. Спаня ме излъга, че още работи по случая. Аз обаче се досетих, че ме мами. Допускам, че планът му е бил да използва наученото, за да се издигне до кардинал и да ме измести, като поеме и моята длъжност.
— Имам чувството, че не сте се разбирали особено — каза Малоун. — А защо сте го държали на работа?
— Защото беше изключително добър в онова, което вършеше. Пък и покойният папа го харесваше. — Стам вдигна рамене. — Тук не е демокрация. Нищо не можех да направя. Освен да го търпя… и да го наблюдавам.
— Кардинал Стам е причината отряд „Магелан“ да е намесен в случая — каза Стефани.
— Знаели сте, че Спаня играе някаква своя игра, така ли?
— Подозирах го. Когато неколцина мои подчинени потвърдиха, че е в Малта, разбрах, че имаме проблем. Но понеже научих, че и кардинал Гало е тръгнал натам, реших да поискам помощ отвън.
— Той ме помоли да изпратя един от моите агенти да наглежда кардинала — обясни Стефани. — Разбира се, нямах представа за истинските мащаби на онова, което ще се разрази.
— Да го кажем най-меко, загубих оперативния командващ и свой пръв заместник.
— Радвам се, че си тук — каза Стефани на Малоун. — Ситуацията изисква внимание, умения и опит.