— Трябва да заловим Гало — каза той. — Веднага.
Стам поклати глава.
— Не можем да нарушим светостта на конклава.
— Тя вече е нарушена — отвърна Стефани. — Всичко е измама. На която трябва да се сложи край.
— Можем просто да изчакаме, докато приключат за днес, и тогава да действаме — предложи Стам.
Но Малоун знаеше някои неща за конклавите.
— А какво ще правите, ако го изберат още днес следобед? Ще има гласуване, нали?
Стам замълча за момент.
— Да. Ще има. Вероятно през следващия един час.
— Нямаме представа какво е направил Гало — каза Малоун. — Ако информацията е толкова опасна, колкото казвате, може вече да е упражнил натиск. От няколко часа е в Рим. Този конклав трябва да бъде прекратен. Съжалявам, ако това ще бъде морална катастрофа за вас, но този човек е убиец. Затворени ли са вече вратите на Сикстинската капела?
— Всеки момент ще ги затворят.
— Трябва да действаме.
Полукс наблюдаваше как кардиналите се приближават един по един към катедрата, за да положат клетва. Когато дойде неговият ред, той стана, постави ръка върху евангелието и се закле да спазва Апостолическата конституция. И този път никой не му обърна внимание. Не го забелязваха. Но утре вечер щяха да го забележат.
След като и последният кардинал положи клетва, церемониалмайсторът произнесе заветната фраза:
— Extra omnes.
Всички вън.
Публичната част от конклава бе приключила и всички служебни лица отвъд мраморната решетка — фотографи, дошли да заснемат клетвата, чиновници от службите на Ватикана, както и всякакви архиепископи, свещеници и монсеньори, участвали в подготовката на събитието — си тръгнаха. След което високите дървени порти се затвориха за фотоапаратите и бяха залостени отвътре. В предишни векове практиката била обратната. По онова време кардиналите били далеч по-малобройни, всеки глас тежал много повече и усилвал ефекта от корупцията. Конклавите продължавали понякога с месеци, дори с години. Пазарлъците между електорите били всичко друго, но не и дискретни. Докато накрая, през 1274 г., папа Григорий X не разпоредил да бъдат заключвани в усамотение и дажбите им храна да бъдат строго ограничени, докато стигнат до консенсус. Едва ли е нужно да се казва, че оттогава нещата започнали да се случват по-бързо.
Сегашният конклав също щеше да бъде кратък. В най-добрия случай, два дни. Изборът му трябваше да се разглежда като плод на Божествено вдъхновение, тъй като репутацията на Кастор едва ли можеше да мине за papabile. Той се запита дали някой от прегрешилите кардинали би оказал съпротива. Може би. Но Полукс щеше да им обясни, че службата им ще завърши безславно, вероятно дори зад решетките, а световните медии ще научат точно с какви опущения са заслужили наказанието си от новоизбрания папа. Така че защо да нямат приятел на Светия престол? Макар и такъв, който ги изнудва. Но все пак приятел.
Всеки от тях разбираше рисковете, които бе поел, нарушавайки не само Божия закон, но и законите на която и да било цивилизована държава. Последното нещо, което биха желали, бе да бъдат публично разкрити, но ако предпочитаха това, той щеше да им го даде. Вместо папа щеше да стане Божият будител. Това щеше да стори чудеса за опетнения образ на Кастор Гало. Но той се съмняваше, че ще се стигне дотам.
От тях се искаше просто един глас, подаден тайно, от който можеха да се отрекат после, ако толкова държаха, и всичко щеше да си остане постарому. Ако не друго, кардиналите бяха практични хора.
Вратите на Сикстинската капела бяха затворени и заключени. Конклавът бе започнал. След още една проповед щеше да се пристъпи към първото гласуване. Пред него на застланата с покривка масичка имаше няколко молива, лист хартия, на който да си записва резултата от всеки вот, екземпляр от Ordo Rituum — сборника от правила за провеждане на конклава, както и пачка бюлетини, на всяка от които бяха отпечатани думите ELIGO IN SUMMUM PONTIFICEM. Избирам Върховния понтифекс.
Полукс възнамеряваше да напише собственото си име на първата бюлетина. Никой друг нямаше да посочи него. И никой нямаше да си помисли нищо лошо, тъй като мнозина щяха да гласуват или за себе си, или за някой приятел. В съвременната епоха нито един папа не бе събирал две трети от гласовете на първи тур. Вероятно с това се целеше да не се поддават на смъртния грях гордост. Но поне името му щеше да се включи в надпреварата.