А още преди свечеряване няколко от мъжете около него щяха да разберат важността на този факт.
69
Малоун следваше кардинал Стам, който крачеше към Сикстинската капела. Влязоха в помещение, наречено Sala Regia, Кралската зала. Обширен салон за аудиенции, в който някога императори и крале бяха приемали посетители; стените му бяха украсени с не по-малко величествени стенописи. Той обърна внимание на латинските заглавия под тях. „Завръщането на папа Григорий XI от Авиньон“. „Битката при Лепанто“. „Помирението между папа Александър III и Фридрих Барбароса“. Всяко от тези изображения отразяваше съществен момент от историята на Църквата. И солидна доза суета. Това бяха стените на славата.
Отгоре имаше елегантно извит таван, изографисан със сложни папски гербове и библейски фигури. Като всичко останало във Ватикана, и тук цветовете и стилът по-скоро провокираха, отколкото успокояваха сетивата. В отсрещния край на салона беше входът за прочутата Паолинска капела. В средата на една от дългите стени имаше висока двукрила врата, охранявана от двама швейцарски гвардейци с техните характерни костюми на сини, оранжеви и червени райета.
Входът към Сикстинската капела беше затворен. Високият таван отразяваше като ехо приглушените разговори на петдесетината души, които се движеха привидно безцелно по мраморния под. Свещеници, епископи, но най-вече мъже с костюми и вратовръзки. Някои държаха фотоапарати и имаха окачени на шиите си журналистически баджове.
— Закъсняхме — каза Стам. — Дайте ми минута.
Той се отправи с бърза крачка към групичка костюмирани.
— Не можем да оставим нещата така — каза Малоун на Стефани.
— За жалост, това е проблем на Ватикана.
— Полукс Гало се опита да убие Люк. Което е наш проблем.
— Това е спекулация.
— Която може да се окаже достатъчна.
Стефани посочи с ръка залата.
— Онези двама часовои едва ли ще се впечатлят от нашата юрисдикция. А наоколо гъмжи от въоръжена охрана, готова да реагира на всякакви натрапници.
Той разбра. Обстоятелствата изискваха дипломация, а не груба сила.
Стам се приближаваше с бавна крачка към тях, нищо в движенията му не издаваше припряност и напрежение.
— Вратите са затворени преди десет минути. Сега слушат кратка проповед. Това е традицията, преди да се пристъпи към първото отсяване на кандидатите.
Следователно имаха време за размисъл, а Малоун виждаше, че самият кардинал се двоуми за следващия си ход. Около тях се чуваха разговори, гласовете бяха усилени от мрамора.
— Трябва да опразним тази зала — каза Стам.
— Значи решихте? — попита Стефани.
— Никога не съм харесвал кардинал Гало. Смятах го за надут глупак, който почти от нищо не разбира. Никога не съм харесвал особено и Спаня. Но не е моя работа да ги съдя. Освен това никой не заслужава да бъде убит. Мой дълг е да пазя Църквата, нейните свещенослужители и принцове, както и да гарантирам неопетнеността на процедурата за избиране на новия папа. — Той замълча, после попита: — Разбирам, че сте видели Ностра Тринита?
— Ние я намерихме — отговори Малоун.
— Проверих — продължи Стам. — Кардинал Гало е пристигнал в „Санта Марта“ с голяма пътна чанта. Преди малко по мое нареждане стаята му е била претърсена. Открити са стари пергаменти, скрити в древен реликварий.
— Запечатан с червен восък в двата края? Като от едната страна восъкът е изронен?
Стам кимна.
— Точно това е. В реликвария се намира Константиновият дар.
— Не съм имал възможност да проверя дали е истина. Но ако след седемстотин години отново се е появил на бял свят, имаме проблем.
— Толкова ли е важен този документ?
— Ако може да се вярва на слуховете, да.
Малоун се усмихна. Човекът знаеше как да не си разкрива картите.
— Нашият измамник се гласи да стане папа — каза Стам. — Допускам, че последното нещо, което би желал да се случи, е Църквата да загуби силата си по какъвто и да било начин. Решен е с изнудване да се добере до Престола на свети Петър. Вие сте прав, господин Малоун. Не можем да допуснем провеждането на този първи тур. Нямаме представа какво е сторил досега Полукс Гало. Дали ще спрем процедурата сега или по-късно, вредите за репутацията ни ще бъдат едни и същи. Затова решавам да действаме.