— Сигурен ли си? — попита той, когато Стам приключи.
— Извън съмнение.
Стефани извади телефон и показа на кардинала трупа на Кастор Гало.
— Трябва да арестуваме измамника — каза Стам.
Другият, видимо в шок, кимна.
— Разбира се. Абсолютно.
Стам кимна в отговор и Малоун бутна двукрилата врата, за да влезе в Сикстинската капела.
Пред мраморната решетка се беше събрало море от алено-бели одежди. Той се смеси с тълпата и застана в образувалото се празно пространство в центъра.
— Господа, търся кардинал Гало.
Хората около него го изгледаха учудено, после няколко посочиха подиума.
— Ето онзи стол е неговият.
Беше празен. Стам и Стефани се приближиха до него.
— Хлъзгав тип, а? — прошепна Стам.
— Допускам, че има и друг изход.
— Зад олтара. Със стълби нагоре и надолу, като и в двата случая водят към музеи. Всичко е затворено за конклава, а пред изходите има въоръжена охрана. Мога да им се обадя да влязат вътре.
— Не. Аз ще го хвана. Може би ще успеем да ограничим всичко в музеите. Нека охраната стои при изходите, за да не може да избяга, но им го кажете изрично. Нали имат радиостанции?
Стам кимна.
— Кардиналите нямат право да напускат музеите. Те са затворени вътре.
— Разбирам. Ако се опита, нека го арестуват. А има ли охранителни камери в музеите?
— Изключени са за конклава от съображения за поверителност. Така няма да се разчуе и скандалът.
Малоун разбра. Стам държеше камерите да си останат изключени.
— Аз ще го намеря.
— Действайте. Аз лично предпочитам да не издавам заповед за арест на кардинал.
— Той не е кардинал.
— Нещо по-лошо е. Разчитам на вашите способности и дискретност, господин Малоун.
— Котън ще се справи — обади се Стефани.
Стам направи знак с ръка и един от униформените швейцарски гвардейци притича до тях. По нареждане на Стам мъжът извади изпод костюма си радиостанция заедно с малък микрофон и слушалка.
Стам ги подаде на Малоун.
— Хайде, заловете го.
Полукс слезе по стълбите до една галерия, изпълнена с живописни платна, скулптури и графики. Изцяло модерно изкуство. Съвременно. Грозно. Той повървя още малко напред, после сви вляво и тръгна към една отворена врата, която водеше към старата библиотека на Ватикана. Премина през три помещения, докато стигна до прочутата Сикстинска зала, дълга шейсет метра. Седем масивни колони, покрити с фрески, разделяха древното пространство на две широки половини, наподобяващи църковни кораби. Стените и таванът бяха покрити с многоцветни стенописи и обилно украсени с позлата. Мозаечни маси изпълваха пространството между колоните и служеха за поставки на множество порцеланови вази. Върху други маси под стъклени похлупаци, наподобяващи онези в рицарския архив край Рапало, се съхраняваха всякакви ценни предмети.
Той продължаваше да крачи напред, подминавайки колоните една след друга. Малоун със сигурност беше по следите му, но първо трябваше да реши дали плячката е тръгнала нагоре или надолу по стълбите след излизането си от Сикстинската капела.
Надеждата на Полукс беше американецът да е взел грешното решение.
Малоун излезе тичешком от Сикстинската капела и пое по дългия коридор, който го изведе до Апостолическия дворец и някакво стълбище. Всъщност две. Едно нагоре и едно надолу.
Накъде? Добър въпрос.
Той избра нагоре и се заизкачва по каменните стъпала, като ги вземаше по две наведнъж, докато се озова в зала, изпълнена с библейски алегории по тавана и задължителните фрески по стените.
— Горе съм — каза той в микрофона, закрепен за рамото му.
— Значи сте в Залата на Непорочното зачатие — чу гласа на Стам в ухото си.
В центъра имаше стъклена витрина. В нея бяха наредени богато подвързани томове от XIX в., всичките на тема — естествено! — Непорочното зачатие.
— Преминавам в малка стая с гоблени — каза той в микрофона.
— Покоите на свети Пий Пети — поясни Стам.
Оттам Малоун се озова в невероятна галерия, изпълнена с географски карти. Беше чувал за това място. Галерията беше дълга над 100 метра, права, така че от единия край се виждаше другият. Таванът от бяла и златна мазилка беше украсен с фигури на хора, гербове, алегорични сцени и емблеми. Но помещението дължеше славата си на стените. Огромни многоцветни ламперии се редуваха със светли фасадни прозорци. Вътре имаше общо четиресет карти, изобразяващи топографски целия Апенински полуостров. Начертани през XVI в., те се отличаваха с 80-процентна точност. Забележително постижение предвид състоянието на картографията от онова време.