Но дотогава той щеше отдавна да е изчезнал.
Малоун тичаше към мястото, където последно бе видял Гало; от едната му страна беше дворецът, от другата — Ватиканските градини. Стъпките му кънтяха по празната улица. Във въздуха изпляскаха с крила уплашени гълъби.
Той стигна до ъгъла на сградата, огледа се и видя обекта в другия край на площада…
… точно когато се скриваше зад апсидата на базиликата.
Полукс крачеше напред. Спокойно и уверено. Като часовой, тръгнал да заеме поста си. За жалост, Ватиканът беше заобиколен отвсякъде от могъщи крепостни стени. Нямаше как да се мине през тях. Той стигна до поредния площад, по-широк и открит от другите. От тук се виждаше цяла група сгради от XX в. „Санта Марта“ и папската резиденция също бяха наблизо.
Полукс се спря и се ослуша, но чуваше само собствените си мисли.
Бъди хитър. Възползвай се от предимството си.
На стотина метра напред видя спасението. Семпла сграда, облицована с бял мрамор, до външната крепостна стена. Железопътната гара.
Непосредствено вляво от него, в Леонинската стена, имаше портал, достатъчно широк, за да пропусне влак. Над него се виждаше, изсечен в камъка, папският герб. Огромните железни крила бяха изтеглени встрани, в кухините на стената. Влакът, подобен на кафява гъсеница, беше спрял зад гарата; задните вагони се подаваха от дясната й страна, а локомотивът, изпускащ сив дим, беше на метри от отворения портал. Работник разтоварваше от последния вагон пластмасови контейнери с колела.
Полукс огледа портала. До него стояха двама часовои в униформи като неговата, за да пазят да не влезе някой. Разбира се, след напускането на влака големите железни крила щяха да се съберат, преграждайки достъпа. Но за момента предлагаха възможност за бягство.
Малоун бе преследвал много хора. И професионалисти, и не дотам. Полукс Гало беше някъде по средата. Хитър — това му го признаваше — и дързък. Почти успя да му се измъкне с промяната на самоличността. Но, подобно на повечето психопати, той не вярваше, че може да има по-добри от него.
Малоун стигна до другия край на базиликата и се спря, после надникна зад ъгъла и видя Гало, който се бе запътил към бялата мраморна сграда, зад която имаше влак, обърнат с локомотива към отворения портал в стената.
Дали да се обади на охраната? Не. Някой можеше да пострада. Гало беше близко до бягството, отчаян и въоръжен.
Малоун трябваше да разчита на себе си.
72
Полукс заобиколи отдясно гарата и се приближи до коловозите. За локомотива бяха закачени пет пътнически вагона; плъзгащите се врати бяха отворени, но вътре не се виждаше никой. На перона имаше влак от мотокар и няколко вагона, натоварени с дървени сандъци и кашони. Отстрани до композицията беше застанал мъж и размахваше ръце към локомотива.
Мощната машина изсъска и двигателят забоботи.
Най-после!
Той насочи пръст към стрелочника и каза на италиански:
— Трябва да се кача на този влак по съображения за сигурност.
Човекът не възрази.
Полукс се затича и се метна на втория вагон зад локомотива. Влакът потегли към портата в крепостната стена. Можеше и да успее да се измъкне. След като излезеха от Ватикана, той щеше просто да скочи от вагона и да се слее с римските тълпи. А оттам накъде? Все щеше да измисли нещо.
Нямаше никакво намерение да прекара остатъка от живота си в затвора.
След като видя Гало да свива вдясно, Малоун реши да мине отляво. Освен това от лявата страна на гарата имаше малка градина с дървета и храсти, предлагаща укритие. Асфалтирана алея отвеждаше към коловозите. По нея той можеше да мине и покрай задната фасада на сградата, без Гало да забележи.
Двигателят на локомотива увеличи оборотите; чу се съскането на въздуха от спирачките. Локомотивът беше на не повече от шест-седем метра от отворената порта и след по-малко от трийсет секунди щеше да е извън крепостните стени. Малоун преброи пет пътнически вагона, а към края на влака мъж товареше нещо в бял ван. Скрит зад един от високите храсти, той зърна Гало във втория вагон.
Влакът набираше скорост. Покрай него мина третият вагон. Четвъртият.
Той нямаше избор. Скочи от мястото си и се затича към петия, последен пътнически вагон. Локомотивът и първите вагони вече бяха извън стената, влакът навлизаше в завой.