Малоун скочи в празния вагон. Някой извика нещо. Сигурно беше единият от охранителите, който също се метна във вагона. Малоун не му остави шанс; той пристъпи напред и стовари юмрука си в ребрата му отдясно. Мъжът се преви на две и той просто използва момента, за да го избута навън през отворената врата. Влакът пълзеше напред, но още не беше набрал достатъчно скорост. Охранителят падна на земята и се претърколи встрани от линията. Малоун видя през отворената врата, че му няма нищо — беше паднал на трева и неговият колега вече му помагаше да се изправи. След секунда щяха да докладват по радиото за случилото се и Стам щеше да разбере накъде е тръгнал.
Самият той реши да поддържа радио мълчание. Подаде се навън от вратата и се хвана с ръце за една стоманена стълба, по която се качи на покрива на вагона. Два вагона го деляха от Гало; той се затича напред и скочи върху предния.
Покривите им бяха плоски, но пълни с препятствия и вдлъбнатини, към които се прибавяше и клатушкането. Малоун ходеше разкрачен, за да пази равновесие. Чувстваше се като корабокрушенец върху сал в бурно море.
Скочи на следващия вагон.
Полукс вече изпитваше известно облекчение.
Беше успял да се измъкне от Ватикана, като само някакъв нищо неподозиращ работник на железопътната гара го бе видял. Жалко, че не бе успял да доведе плана си до край. Толкова години го бе подготвял и си мислеше, че е предвидил всички неизброими препятствия към един успешен завършек. Усилията му да неутрализира американците се бяха оказали недостатъчни. Но поне флашката все още беше у него и може би щеше да му влезе в работа. Кардиналите разполагаха с ресурси, от които би могъл да се възползва, а покварата и задкулисните игри не бяха нещо ново за Светия престол.
Влакът продължаваше да се движи сред грохот на ръждив метал по изкривени траверси. Още малко и можеше да скочи.
Нещо тежко изтропа върху покрива на вагона. По цялата му дължина се чуха стъпки.
Полукс посегна към пистолета на колана си.
Малоун се извъртя и стъпи върху стоманената стълба, прикрепена за края на вагона. Спусна се две стъпала надолу и скочи в отворената врата, като се озова точно срещу Гало, който вече посягаше към оръжието си. Хвърли се с цялата си тежест върху него, сграбчи ръката му с пистолета и я изви, докато не охлаби хватката около оръжието. Пистолетът изтрака на пода, после отхвръкна навън през отворената врата. Гало се окопити, изтръгна се от ръцете му, подскочи във въздуха и замахна с юмрук, като улучи Малоун в рамото. Той пое удара, докато тялото му се извърташе настрани, за да нанесе ритник с пета в гръдната кост на Гало, който го повдигна във въздуха и го запрати по гръб назад. Подобен удар би трябвало да пукне няколко ребра, но Гало се вдигна на крака и дори замахна. Щеше да го удари, ако Малоун не се бе дръпнал бързо назад, после отново направи крачка напред и контраатакува.
Юмрукът му се стовари върху челюстта на Гало. Който примигна и отново замахна, но улучи само въздуха.
Колелата тракаха по релсите.
Гало пристъпи напред. Малоун замахна отново и усети как носът на Гало се сплеска под юмрука му. Той залитна назад, но нямаше намерение да се предава. Малоун не биваше в никакъв случай да го остави да избяга от вагона.
Чуха се съскане на въздух и триене на метал в метал. Влакът забави ход. Очевидно Стам бе научил за ставащото. Време бе да приключва.
Гало замахна. Малоун парира удара му и на свой ред го посече с длан в шията, после заби юмрук в слънчевия му сплит. Накрая го извъртя с гръб, изви ръцете му отзад на кръста и блъсна главата му в стената на вагона.
Още веднъж. И още веднъж.
Краката на Гало омекнаха. Той падна на пода.
Влакът спря.
Малоун отдавна не се беше бил така. Явно все още го биваше. През отворената врата на вагона се виждаха приближаващи се човешки фигури. Той различи кардинал Стам и Стефани. Те се приближиха до вратата и погледнаха вътре. Гало лежеше, проснат на пода.
— Плъхът най-после падна в капана — каза Стам.
Стефани му се усмихна с благодарност.
— Добра работа, Котън.
73
Малоун чакаше в кабинета на кардинал Стам, в една от безбройните сгради на Ватикана; тази конкретно се намираше северно от Апостолическия дворец редом с пощата, една аптека, няколко медии, магазин и казармите на Швейцарската гвардия. Леко необичайно място за централа на най-старата разузнавателна агенция в света. Напомняше донякъде на отряд „Магелан“, чиито офиси се намираха в една невзрачна административна сграда в Атланта.