— Ами флашката? — попита Стефани.
— Лично ще се заема с нарушителите. Започвам от сега.
Малоун виждаше във въображението си какво ще последва. Най-вероятно поредица от срещи на четири очи, последвани от внезапни оставки.
— Ще кажа на света истината — извика Гало. — Нея не можете да изгорите. Играта още не е завършила, кардинале. Ще има съдебен процес. Там ще видя и вас, и останалите лицемери в червено изобличени. Лично ще се погрижа светът да научи какво е пишело на пергамента.
Стам не отговори. Но на Малоун му беше ясно, че без документа Гало разполага само със собствените си думи.
Стам пристъпи към решетките.
— Подценяваш ме. Защита на вярата чрез проливане на кръв — това е дълг, който никога не бива да изоставяме.
Гало очевидно схвана намека.
— Това са думи на Константин — каза Стам. — Част от неговия дар. Свободата да убиваме в защита на вярата. Това конкретно Църквата го е взела присърце. Избили сме милиони.
Гало мълчеше.
— Какво имате предвид? — чу се гласът на Хан от съседната килия.
Стам се дръпна крачка назад, за да го виждат и двамата арестанти.
— Никой от вас няма да си тръгне жив от тук. Длъжни сте да изкупите гнусните си грехове. Още двама ще загинат, за да бъде защитена вярата.
— Аз пък какво съм направил? — попита Хан.
— Нареди убийството на Лора Прайс — отвърна Люк.
— И на монсеньор Рой — добави Стам. — Ти си също толкова виновен, колкото и другият участник в заговора.
След това даде знак на останалите да излязат.
— Малоун! — изрева Гало. — Не можеш да му позволиш това!
Люк отвори желязната врата.
— Малоун! За бога! Не му позволявай! Имаме право на съдебен процес. Това е убийство.
И тримата излязоха навън. Но не преди той да бе чул последния жален вопъл:
— Малоун!
Котън Малоун продължи напред, докато в съзнанието му отекваше цитат от Библията. Римляни 12:19.
Отмъщението е мое. Аз ще отплатя, казва Господ.
Бележка на автора
Пътуванията ми покрай написването на този роман ме отведоха до някои от най-интересните и красиви места, които с Елизабет сме посещавали. Най-напред обиколихме езерото Комо и всичко свързано с неуспешния опит за бягство и последвалата екзекуция на Мусолини. Какво живописно кътче! После на два пъти отскочихме до Малта, която е наистина изумително място. В Рим и Ватикана вече бяхме ходили с опознавателна цел няколко пъти преди това.
А сега нека отделим фактите от художествената измислица.
Бягството на Мусолини от Милано и опитът му да се добере до Швейцария, описани в Пролога, са действителни събития. Кларета Петачи е загинала заедно с него при екзекуцията им от партизаните (глава 1 и 40). До ден-днешен никой не знае със сигурност кой точно е дръпнал спусъка, макар мнозина да са претендирали за тази чест. Много от репликите на Мусолини в Пролога са взети от реални цитати на негови изказвания, направени към края на живота му, макар и не във вилата. Присъствието наблизо на представител на малтийските рицари е добавено от мен. Мусолини е носел със себе си злато, валута и две чанти с документи (глава 3).
Незначително количество от пренасяното злато е било открито в езерото Комо от местни рибари. Огромната част от скъпоценностите (включително документите) са изгубени. През 50-те години в Италия пред съда са изправени няколко лица, обвинени в кражба, но делото приключва внезапно, без съдебно решение, като всякакви по-нататъшни разследвания на случая са прекратени (глава 19). Връзката между съдията по делото и собственика на вилата в пролога е моя измислица.
Повествованието се развива на множество очарователни места. Езерото Комо — лобното място на Мусолини — и хотел „Четири сезона“ в Милано са описани достоверно. В Рим Форумът на Мусолини (прекръстен по-късно на Форо Италико), хотел „Д’Ингилтера“, Палацо ди Малта и Вила дел Приорато ди Малта изглеждат точно така, както съм ги описал. Държах този роман да изобразява в подробности забележителностите на Малта, затова съм положил специално усилие да включа колкото се може повече интересни места. Валета, катедралата, дворецът на Великия магистър, Голямото пристанище, кулите „Мадлиена“ и „Липия“, Марсаскала, заливът Сейнт Пол, Мдина, долината Пвалес, естествените и изкуствените пещери по южния бряг, построените от рицари тунели под Валета (глава 17) и хотел „Драгонара“ — всичко това са реални места. Летенето с теглени от лодки парашути е популярен спорт край бреговете на Малта (глава 4), на който, подобно на Люк, с готовност се насладих. Единствено параклисът на света Луиза Магяр (глава 49) е измислица, но свързаната с него легенда за девойката (глава 32) е точно предадена.