Фашото (глава 3) е древноримски символ, от който са почерпили името си италианските фашисти. Мусолини действително е оставил своя отпечатък върху Рим. Много от построените от него комплекси от сгради и широки булеварди още съществуват (глава 29).
Във Форо Италико (някога наричан Форо Мусолини) действително се издига обелискът, описан в тази история. Вярно е, че през 30-те години в него е зазидан Codex Fori Mussolini — манифест за величието на фашизма и неговия вожд (глава 28, 29, 34 и 36). Знаем това, защото текстът на документа е бил отпечатан в италианските вестници от онова време. Противно на написаното в романа обаче, документът си остава вграден в основите. Възпоменателният медал в чест на обелиска, който Люк разглежда в глава 29, съществува в действителност.
Историята за произхода на кроасана (глава 12) е една от онези симпатични градски легенди, за които никой не знае дали са верни. Символът на Карл Велики, описан в глава 12, е бил неговият подпис. Темата е разработена изчерпателно в „Наследството на Карл Велики“. Факт е, че всеки може да бъде избран за папа (глава 10). Часовниците „Тал Лира“ са разпространени навсякъде из Малта (глава 30), както и многоцветните лодки дайса (глава 32). А пък легендата за Одрания Том, която Люк си припомня в глава 60, е популярна в Източен Тенеси.
Хоспиталиерите, известни днес като Суверенният военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, или по-просто малтийските рицари, съществуват от 900 години. Осмоъгълният малтийски кръст (глава 7) в течение на векове е бил техен символ. Всички исторически събития, свързани с рицарите (глава 4, 12 и 16), както и законите, цитирани в глава 44, отговарят на истината. Днес те са много успешна хуманитарна организация. Някога в техните редици са съществували и членове на т.нар. Тайно братство. Дали единици от тях са оцелели до ден-днешен, е невъзможно да се знае, тъй като вътрешните дела на Ордена се пазят в тайна. Съживените за целите на този роман герои са изцяло измислени.
Двете вили в Рим — Палацо ди Малта и Вила дел Приорато ди Малта — заедно образуват най-малката суверенна държава в света (глава 16). Вила Пагана в Рапало се използва за лятна резиденция на Великия магистър (глава 19). Разположеният наблизо архив (глава 21) е измислен от мен. Някога цяла Малта е била осеяна с дупки гува — подземни затвори, уникални за рицарите (глава 14). Оцеляла е една-единствена, във Форт Сант Анджело във Валета. Аз създадох още две. През ключалката на Авентинския хълм в двора на Вила дел Приорато ди Малта наистина се разкрива изумителна гледка към базиликата „Свети Петър“ (глава 28). Дали това е съзнателно търсен ефект или щастлива случайност, не се знае.
Ностра Тринита — Нашето триединство — е плод на въображението ми, но два от елементите му — Pie Postulatio Voluntaris и Ad Providam — са реални документи. Constitutum Constantini — Константиновият дар (глава 48), е изцяло мое творение, както и неговата предистория (глава 48), макар залегналите в него тези — религията е човешко творение и Католическата църква е формулирала основополагащата си доктрина с цел собственото си оцеляване — да са реалност (глава 62, 63 и 64). Историци, изследователи на религията, отдавна разучават тази материя в най-големи подробности.
Катедралата във Валета (глава 40) е величествена сграда, особено подът, почти изцяло покрит от над 400 мраморни надгробни плочи. Всяка от тях е уникална и великолепна. Всички използвани в романа съществуват (глава 41, 43 и 44), включително тази на Бартоломео Томази ди Кортона (глава 45), съдържаща трите символа, след които и монограмът Хи-Ро, свързван с Константин. На плочата наистина има изобразен часовник, но онзи „истинският“ в катедралата е изцяло мое творение.
Малта е обсадена от турците през 1565 г. (глава 8), но рицарите отблъскват нашествието. Всъщност тяхната победа спира турското настъпление през Средиземно море и спасява Европа. След обсадата островът е бил заобиколен от тринайсет наблюдателни кули, които стоят до ден-днешен. Всички споменати в романа съществуват в действителност. Беше забавно да ги включа като мизансцен в търсенето на съкровището, още повече че четири от тях, ако бъдат съединени, наистина образуват кръст (глава 47 и 48). Апостол Павел действително е посещавал Малта, донасяйки християнството на острова, като подвизите му са подробно описани в Библията (глава 13).