Всички места и сгради във Ватикана са обрисувани достоверно, включително Сикстинската капела, Апостолическият дворец, музеите, дом „Санта Марта“ и железопътната гара (глава 65, 67, 68, 69, 70 и 71). Длъжността префект на Апостолическата сигнатура (глава 5), заемана от Кастор Гало, съществува от векове.
Правното и политическото разграничение между Ватикана като град-държава и Светия престол (глава 13) се появява благодарение на Латеранските договори от 1929 г. И двете се управляват от Курията (глава 15), като техен единствен и върховен глава е папата. Проблемът с нуждата от ограничаване властта на Курията не е от вчера. За голямо съжаление, всички примери за корупция, описани подробно на флашката на Спаня (глава 15 и 18), са почерпени от скандали, разтърсили Светия престол през последното десетилетие. Темата е добре разработена в „Търговци в храма“ и „Рацингер се боеше“ — две книги от Джанлуиджи Нуци. Ватиканът упорито продължава да отрича наличието на скандали и вътрешни проблеми, но Нуци по убедителен начин доказва обратното.
Ведомството съществува. На петстотин години, то е най-старата разузнавателна агенция в света. Ватиканът никога не е признавал официално за неговото съществуване, но историята му е дълга и пребогата на събития (глава 20). Папата има и началник на разузнаването, чиято самоличност се пази в тайна. Прякорът Domino Suo е моя измислица. Страхотен източник по темата е книгата „Ведомството“ на Ерик Фратини.
За писмата между Чърчил и Мусолини, споменати в повествованието, се носят слухове и легенди, но никой не ги е виждал. Твърдението, че Мусолини ги е носил със себе си при опита си за бягство от Италия, е моя добавка. Писмата, цитирани в глава 9, са съчинени от мен, но като материал съм черпил щедро от изказвания и на двамата. Подписът на Чърчил е автентичен. При встъпването си в длъжност като министър-председател той възнамерявал да използва Малта като разменна монета срещу отказ на Италия от съюз с Германия. Но военновременният кабинет отхвърлил тази идея. В крайна сметка Малта се оказала критично важна за изхода на войната, удържайки многогодишна съвместна обсада на Италия и Германия, за което е наградена като държава с Кръста на свети Георги (глава 9).
Съглашение между Мусолини и папите Пий XI и Пий XII (глава 38) наистина е имало. И двамата папи били ретроградни и в много отношения споделяли консерватизма на Мусолини. Факт е, че Дучето е успял да натика Католическата църква в ъгъла. Нито веднъж Ватиканът не посмял публично да заклейми фашизма. През 1939 г. Пий XI бил готов да обърне посоката и да излезе с нещо като порицание, но починал, преди да го стори. Пий XII така и не се решил на такъв ход. Отношението на Пий XII към Германия, Холокоста, нацистите и Мусолини вероятно никога няма да стане изцяло известно. За повече информация по въпроса прегледайте „Папата и Мусолини“ на Дейвид Кърцър.
Наполеон нахлул в Малта през 1798 г. и превзел острова почти без да срещне съпротива (глава 11 и 15). По онова време Орденът бил отслабен до почти пълно изчезване. Наполеон още не бил провъзгласен за император, но определено имал такива планове. Част от замисъла били премахването на Католическата църква и създаването на религия, оглавена лично от него (глава 26). За да постигне целите си, той на два пъти обсаждал и плячкосвал Ватикана. По същия начин постъпил и с Малта, като отнесъл плячката със себе си в Египет, но в крайна сметка тя се озовала на дъното на морето.
Малтийските рицари били във висша степен ненавиждани на острова (глава 25). Властта си упражнявали с надменна жестокост. Но французите си навлекли още по-жестока омраза, като били принудени да се изтеглят през 1800 г., след само две години окупация. Така те освободили терена за англичаните, които завладели Малта през 1814 г. Макар и част от Британската общност, днес тя се ползва със статут на независима държава.
Квадратът Sator (глава 12) от доста дълго време вълнува въображението ми. Той съществува от римско време и наистина е свързан с Константин, но не по начина, който измислих аз. Какво означава този палиндром от пет думи, остава неизвестно до днес, но явно има някаква връзка с ранните християни, защото буквите в него са анаграма на Pater Noster — молитвата „Отче наш“, като останалите четири означават алфа и омега (глава 26). Това едва ли е съвпадение. Петте думи могат да се видят издълбани на много места из Европа, като се продават и пръстени, гравирани с тях (глава 19).