За жалост, те бяха всичко друго, но не и истински католици.
По време на преживените изпитания Гало си бе припомнил нещо, чуто отдавна.
Войната не решава кой е прав, а само кой е останал жив.
За пръв път в кариерата си се бе почувствал като пионка, безсилен да спре или да промени случващото се. Беше просто ням свидетел. Какво му бе казал държавният секретар на Ватикана?
И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.
Исус към фарисеите.
Но те сериозно бяха подценили възмущението, което техните дребнави оправдания не бяха в състояние да потиснат. Слава на небесата — неговата репутация на човек, който дишаше миналото на Католическата църква, бе останала невредима. Схващанията му бяха непоклатими.
Той яростно се противопоставяше на радикалния феминизъм на Църквата, затова бе разкритикувал публично неотдавнашното решение на папата да допуска момичета да помагат в олтара. Бракът според него можеше да бъде само между мъж и жена, а хомосексуализмът не биваше да се толерира. Абортът беше убийство, независимо от обстоятелствата. Изследванията върху стволови клетки от ембриони бяха ерес и извращение. Евтаназията и асистираното самоубийство го отвращаваха. На разведени или повторно женени католици не биваше да се дава причастие.
А пък ислямът…
Нищо добро нямаше да излезе от умилостивяването на тази чума за истинската вяра. Слава богу, той не беше сам в ортодоксалните си схващания. За него, както и за много други божии служители, съществуваха само черно и бяло, а ролята на папата бе да насочва паството към бялото. В последно време обаче папите се бяха хванали с две ръце за сивия свят. Избягваха крайности и избираха средата, защото държаха повече да бъдат обичани, отколкото да всяват страх.
Голяма грешка.
Но той също бе правил грешни ходове, и то неведнъж. И бе платил висока цена. Бе отстранен от длъжност. Изгонен. Обявен за заплаха за всички вярващи. Кардиналите страняха от него, дори прислугата го отбягваше. В състояние на свободно падане, през последните четири години Гало не бе вършил буквално нищо, освен да чака.
Тази несправедливост само подхранваше възмущението му. Но най-много от всичко му се гадеше да вижда как Църквата се е проснала в краката на масите.
И тогава съдбата най-после му изпрати лъч надежда.
Преди тринайсет дни в мозъка на папата се бе спукал капиляр, причинявайки мигновена смърт. Очакванията бяха да се задържи на престола за средно дълъг срок — пет до десет години максимум. Той тъкмо бе започнал петата си година. Гало планираше да използва оставащото време, за да събере тихомълком подкрепа за следващия конклав. Кардиналите бяха отстъпчиви хора. Манипулируеми. Освен това обичаха да се събират на стада. Но беше нужна внимателно преценена смес от сплашване и убеждаване, за да бъдат накарани да свършат нещо смислено. Слава богу, той вече бе натрупал впечатляваща колекция компрометиращи факти за мнозина от тях. Безброй сочни тайни. Но му трябваше още нещо.
— Как е името ви? — попита той мъжа, като се стараеше да не повишава глас.
— Арани Чатърджи.
Гало кимна, загледан в безкрайната морска шир, проблясваща под лазурния небосвод. Вълни се гонеха с глух тътен към брега, както бяха правили през целия му живот. Преброи четирима сърфбордисти, които се носеха по водата с издути платна.
— От много време хората издирват онова, което търся — каза той на Чатърджи.
— Ностра Тринита се оказа неоткриваема, както е и било замислено да бъде.
— Какво знаете за нея?
— Доста. Турците са се опитвали да я открият. Императори на Свещената римска империя са се проваляли в търсенето. Наполеон дошъл с цяла армия, окупирал острова, но и той нищо не намерил.
— А Мусолини?
Чатърджи наклони глава на една страна.
— Това е въпросът, на който сме се събрали да отговорим.
Гало нямаше избор, освен да понася безочието му. Но и самият Гало бе проявявал това качество неведнъж и пред не един висшестоящ сановник.