С папа Франциск беше най-зле. Двамата не се разбираха за нищо. И как биха могли? Побърканият аржентинец държеше много повече хората да го почитат, отколкото да пази вярата. Не е нужно да вярваш в Бог, за да си добър човек. Що за нелепо изказване на Христов наместник! Традиционната представа за Бог е остаряла. Как очакваше да реагират един милиард вярващи на подобна глупост? Не е нужно да ходиш на църква и да даваш пари. Наистина? Що за наивност! За мнозина природата може да бъде църква. Чист идиотизъм. Някои от най-добрите хора в историята не са вярвали в Бог, докато някои от най-големите злодейства са извършени в Негово име. За последното Франциск се бе оказал прав.
— Слава богу — каза Чатърджи, — аз съм тук, за да ви помогна в търсенето. От доста време работя по въпроса.
— И какво установихте?
Гостът му пристъпи към парапета.
— Преди да обсъдим това, има един друг проблем, който трябва да решим. — Той посочи към морето. — Виждате ли яхтата в черно и червено?
Гало проследи с поглед посочената яхта, която пореше водната повърхност, теглейки след себе си един парашутист, понесен от горещия вятър, който се усилваше, свистейки тихо над водата.
Чатърджи размаха ръце над главата си.
— Какво правите? — попита го той.
— Решавам проблема.
6
Люк чу думите „Решавам проблема“ и видя единия от мъжете на кулата „Мадлиена“ да маха с ръце.
По дяволите! Беше разкрит. Той погледна надолу към яхтата и видя човека от екипажа, който му бе помогнал да си сложи хомота, размахващ мачете.
О, боже!
— Ти, който висиш във въздуха — каза глас на английски в ухото му. — Ако ме чуваш, вдигни ръка.
Той реши да не пада в повече капани и не реагира.
— А, така ли? Знам, че ме чуваш.
Е, какво пък? Люк вдигна ръка.
— Така е по-добре. Чудесата на техниката. Разбира се, съмнявам се да не говориш малтийски, затова и го избрах. Не ми е приятно, че подслушваш частните ми разговори.
Гласът имаше… британски акцент.
Как го бяха разкрили? Добър въпрос. Пренасочен без предизвестие и обяснения от друга мисия с указания да лети директно за Малта, понеже имало данни за планирана среща в кулата „Мадлиена“ в 10 часа днес, Люк бе пристигнал вчера, бе отишъл в хотела, после незабавно бе излязъл да огледа обстановката и бе забелязал яхтите, теглещи парашути в морето. Затова бе наел една за следващия ден, но някъде по веригата се бе получил пробив.
И то сериозен.
— Няма да докладваш нищо на началниците си — каза гласът в ухото му. — Чух, че работиш за американското разузнаване. Това по никакъв начин не засяга американците.
Чул си? От кого? Но това не беше диалог.
— Да ти кажа нещо за местните обичаи — продължи гласът. — Малтийците боядисват лодките си в ярки цветове за късмет и за да прогонват злите духове. За твое съжаление, лодката, която идва към теб, не ти носи нищо добро.
Люк погледна към водата и забеляза една моторница на ярки сини и жълти ивици, която се носеше бързо към него. В нея имаше двама мъже — единият управляваше, а другият се прицелваше с пушка нагоре към небето.
Откъм кулата „Мадлиена“ отново се размахаха ръце.
Мъжът с мачетето на яхтата беше стъпил на задната платформа и замахваше да пререже въжето на парашута. С всеки удар по въжето се предаваха вибрации, които стигаха чак до него. Мъжът престана да сече и вместо това започна да реже като с трион. Въжето се прекъсна.
Движението напред изведнъж спря и Люк увисна в пространството, оставен на милостта на силния южен вятър. Докато яхтата се отдалечаваше, моторницата с двамата мъже се приближи. Другите яхти, теглещи парашутисти, бяха отишли далече.
Люк започна да губи височина. Твърде бързо при това. В което нямаше нищо необичайно — тези парашути бяха ултралеки и целите нарязани с отверстия, предназначени да бъдат теглени, а не да се скача с тях. Водите на Средиземно море се приближаваха с голяма скорост.
Той не беше с дебели обувки, нито бе увил глезените си за твърдо приземяване. Беше по риза, шорти и маратонки, всичките купени тази сутрин от магазин във Валета. Носеше със себе си само шепа евро, лазерното ухо и ключовете от наетата кола.
Водата беше на по-малко от петнайсет метра под него. Люк започна трескаво да разкопчава токите, стиснал с едната ръка стоманената тръба, която му служеше за седалка. Когато паднеше във водата, щеше да му се наложи да се освободи бързо от въжетата, преди да се заеме с новодошлите.